Air in the love… си
тананикам от вчера, защото цял ден любовта беше пълна с въздух.... или се пееше
обратното? Извинете, обаче нацяло се обърках от толкова романтика, която
разтопи шоколадовото ми сърце (май не трябваше да го държа дълго време на
слънце) и то остави кафяви петна по тениската ми (добре, че не се размаза по
панталоните, защото хората щяха да си помислят, че не сърце, а нещо друго се е
разтекло).
Вчера влюбените си размениха такива страхотни подаръци, че
чак малко (добре, много) им завидях. Всяка жена си мечтае да получи за празника
(седмица по-рано или по-късно подаръкът няма стойност) едно голямо сърце, пълно
с обич и всеки мъж иска да притежава нежното сърце на своята половинка. Е,
мисля, че всички останаха доволни – господата поднесоха на любимите си (да се
надяваме, жени) своите огромни надуваеми сърца, пълни с въздух (почти като в
женските мечти, само че с различен пълнеж, но мисля, че не е фатално), при това
завързани с канап, защото жените обичат да държат изкъсо. Дамите пък дадоха на
своите кавалери в замяна по едно мекичко плюшено сърце – изключително красив
жест от тяхна страна. Защото, както казах, всеки мъж заслужава да спечели поне
едно меко сърце и след като истинското сърце на любимата е твърдо и грубо,
изкуственото е за предпочитане.
Love is in the air… май
така беше истинската песничка. Все едно, текстът не е толкова важен. Важно ми е
друго – а днес къде е любовта?
Любовта е пак там, където беше и вчера – във въздуха. Днес дамите
пускат канапа, кухите сърца отлитат в атмосферата... и влюбените си остават без
любов (нищо, че всъщност е отлетял само обикновен балон). Някои въздушни сърца
пък се спукаха (или бяха спукани умишлено) и сега ми е любопитно кой от двамата
е по-разочарован и изпитва повече болка– този, който е подарил надуваемото
сърце или този, който го е получил? Може би и двамата са разочаровани по малко,
защото в Деня на влюбените всеки се бори да притежава фалшивото сърце на
любимия човек и е склонен да даде същото в замяна. И в този ред на мисли,
най-разочаровани би трябвало да са тези, които са получили истинските сърца на
своите половинки (и днес вероятно вече не са заедно заради тази проява на лош
вкус при избора на подарък). А може би никой не е разочарован от загубата на
една красива опаковка с невидимо съдържание (някои истински сърца са също
толкова празни като балоните, но не са чак толкова големи). Да не говорим за
болка – как да те боли разбито сърце (в случая спукано), при положение, че е
било празно и, от друга страна, как може да те боли, че си загубил нещо, което
е било пълно само със сгъстен въздух?
Любовта вчера беше толкова красива, защото Валентин беше с
двойките (включително и в леглото). Но какво става днес с любовта и сърцата,
когато Валентин си е тръгнал и е останал само Гошо, Тошо, Мишо или... Иван?
Трябва да призная, че колкото и да съм против всички тези
захарни, хартиени, плюшени, надуваеми и какви ли не още фалшиви сърца, в крайна
сметка именно те спасиха празника. Защото, както се оказва днес, ден след Деня
на влюбените, ако не са изкуствените сърца, „влюбените” нямат други сърца за
разменяне.
...любовта е във въздуха... въздухът е в любовта....
въздухът е любов... любовта е въздух...
