вторник, 16 март 2021 г.

Цената на свинското във "Фермата на животните" и на острова на "Повелителя на мухите"

Две антиутопии, двама британски автори, два опита за изграждане на идеално общество (без хора), тръгнали от сходна идея и провалили се поради една и съща причина - свинското.

Тук е мястото някой вещ литератор, врял и кипял в казана на високопарното слово, да излезе с начумерена физиономия и да заяви авторитетно, че в нито една от книгите не се говори буквално за свинско месо и че то е само метафора на нещо много по-възвишено, като например... да кажем, патешкото магре. Само че, както не веднъж съм казвала, хубаво е преди да започнем да четем между редовете, да прочетем самите редове, защото много често истината не само не се крие там, ами направо си стои на показ пред нас и не изисква никакви усилия да я видим.

Да започнем с кратко припомняне на събитията във "Фермата" (не онова селско риалити по БТВ, което май вече не се излъчва), а онази ферма - на Оруел. Тези, които са чели тънката книжка помнят, че животинският бунт свали от власт гадния човек-капиталист Джонсън и животните започнаха да изграждат един по-добър и справедлив свят, силно напомнящ на идеята за комунизъм. Някои критици твърдят (и вероятно са прави), че Оруел, като фен на комунизма, е написал своята творба, след като е видял истинското лице на тоталитарните режими и е останал дълбоко разочарован. Но нека не се занимаваме с автора, който и без това е мъртъв и вече няма значение какво е искал да каже. Важно е какво всъщност е казал. И най-важното - как прасетата постепенно изместват останалите животни, а отговорът е много прост - чрез знание. Докато останалите животни учат само онова, което смятат за необходимо, прасетата не щадят умовете си и се образоват. Така че, ако искате да бъдете прасета и да сте по-равни, никога не питайте "това защо го учим?"

А сега, рязко прескачаме на острова (не от другото позабравено риалити "Сървайвър"), където група щастливи момчета, далеч от възрастните, получиха възможност да си изградят свят, какъвто на тях им харесва - само за деца. Но как се справят героите на Голдинг? 

Да си припомним, че още в първите часове на острова те провеждат демократични избори, след което вожд с неохота става Ралф - момчето, което притежава нещо повече от всички (не, не е ум, а черупка от рапан), а конкурентът му - Джек - се задоволява да води ловна дружинка. Дебелакът Прасчо пък, макар без никакви лидерски качества, но пък пращящ от знания, става неофициален съветник на властта, защото вождът на децата, макар и малък, осъзнава, че за да си водач, трябва да си умен и да мислиш, а на него мисловният процес му куца и с двата крака, за разлика от този в дебелата глава на Прасчо.

За сравнение, във "Фермата" Вождът Наполеон завзема властта с по-различни методи - прогонва своя конкурент Объл - начетено прасе с прогресивни иде - с помощта на кучетата и става едноличен лидер в животинското общество.

По отношение на избора на вожд двете нови общества очевидно силно се различават. Докато вождът Ралф се проявява като демократично ориентиран лидер, то вождът Наполеон полага основите на силен авторитарен режим с привилегии за дадена прослойка, която до голяма степен си я извоюва сама, а от друга - получава я даром от невежото стадо. Прасетата във фермата, които организират работата на останалите, в даден момент заявяват, че са по-равни и това твърдение не е лишено съвсем от основание, тъй като залагат на умствения труд, от който всички животни се отказват доброволно. 

Но какво става в "Повелителя на мухите"? Очаквано, демократичният вожд скоро е свален от власт от амбициозния и жесток претендент Джек, който с помощта на своите "войни", всяващи страх, извършва преврат и налага авторитарен режим и своите правила, подобно на свинския си колега. По-важното е обаче защо и тук опитите за въвеждане на комунизъм, равенство и братство се провалят. 

Логично, онези, които работят повече, започват да се чувстват използвани и да смятат, че трябва да се ползват с привилегии, т.е. да станат по-равни, по аналогия със свинската ферма и групата, която започва да се бунтува, е тази на ловците, които снабдяват със свинско целия лагер. А свинското е много важно, защото без него човек не може да оцелее, затова свинята е издигната в култ от мнозинството. Дори тотемът на племето става свинска глава, за да напомня, че свинята на този остров е над всичко.

Борбата между Ралф и Джек е представена не съвсем основателно от някои критици като борба между доброто и злото. Такава борба има между Объл и Наполеон на Оруел, но не и при героите на Голдинг. Там, на самотния остров, всеки е зъл по свой собствен начин. И все пак, Джек се откроява като най-свиреп насилник и убиец. Въпреки това, когато става ясно, че трябва да изберат страна, момчетата избират Джек. Защото, колкото и да е жесток с тях, той е източник на свинско, а свинското на острова е по-ценно от огъня, подслона и потенциалното спасение. Същото се случва и във "Фермата на животните" - страхът и овчата вяра докарват на власт жестокия тиранин Наполеон, който не се колебае да убива и да продава другарите си, за да остане вожд, като по този начин утвърждава свинското като най-висша ценност. 

Идва моментът, в който трябва да направим сравнение между цената на свинското в двете книги. Ясно е и на неикономистите, че и при Голдинг, и при Оруел е завишена поради ограниченото предлагане и стеснените канали за реализация, срещу които стои огромният потребителски интерес. Не случайно героите и от двете книги заплащат свинското с кръвта си и човешкото в себе си. Оттук можем да изведем и следния извод: свинското струва повече от човешкото, макар второто да е по-рядка стока. Защото не предлагането, а търсенето определя цената. Ако се заровим по-надълбоко в анализа на пазара на свинско, може и да успеем да разберем защо  то побеждава човешкото в човека и животинското в животното. И в двата случая разумът изиграва своята роля. Героите на Голдинг постепенно губят своя и разменят човечността си за тлъсто свинско, затова можем да сме категорични, че в "Повелителят на мухите" свинското категорично побеждава човешкото. Във "Фермата на животните" обаче нещата са по-сложни. Там прасето развива разума си и става човек, а човекът става прасе, границите се размиват. Завзели властта, в крайна сметка прасетата превръщат процъфтяващата в началото на управлението им ферма в кочина, защото в тях все повече се проявява човешкото, инстинктите млъкват и започва да говори разумът. И това ако не е парадокс...