 |
| Снимка: ebay |
Името Джеръми Брет едва ли говори много на повечето киномани, но името Шерлок
Холмс със сигурност извиква в съзнанието образа от снимката, а той принадлежи
именно на споменатия джентълмен.
Защо реших да ви разкажа за него ли? Една от причините е, че в момента
преоткривам прекрасния сериал на „Гранада“ от 1984 – 1994 година и, изобщо,
всичко, свързано с любимия ми литературен герой. Признавам, че като дете, а и
по-късно, вече студентка, съм подминавала пренебрежително въпросния сериал, а към
актьора не изпитвах особени симпатии, заради визията му. Голяма грешка. Сега, когато
препрочитам историите, ми се струва, че Артър Конан Дойл лично е познавал
Джеръми Брет и именно него е ползвал за прототип.
Естествено, поинтересувах се малко повече от кариерата и живота на този
прекрасен британски актьор и от известно време нещо ме бута да напиша материал
за него, тъй като из българските интернет източници информацията е почти нулева.
И така, съвсем накратко: пълното му име е Питър Джеръми Уилям Хъгинс, роден
е през 1933 година в Англия. Семейството му по бащина линия има благороднически
корени и това е една от причините малкият Джеръми да е недолюбван от
завистливите си връстници. Освен това, той има говорен дефект – не може да
казва р и с, тъй като е роден с деформация на езика (наричат го „вързан
език“ или нещо от този род). Това го превръща в обект на подигравки и игрите му са обикновено
самотни. На всичкото отгоре, детето има и дислексия, но по онова време никой не
е знаел, че има такова заболяване и вместо разбиране от учителите, Джеръми
често получава бой с пръчка заради „глупостта“ си. Роден с късмет, нали?
Чакайте да видите какво става нататък.
Момченцето обожава да ходи на кино и мечтае да стане актьор като любимия си
Лорънс Оливие, но нали се сещате какви са шансовете на дете с толкова сериозен
говорен дефект? По-късно той се подлага на операция на езика, за да преодолее
напълно проблема, и прави ежедневни говорни упражнения, които започва още като
тийнейджър и не прекъсва почти до края на кариерата и живота си. Все пак го
взимат в училищния хор, тъй като имал висок детски глас и при пеенето не било
чак толкова голям проблем, че не може да произнася добре всички звуци.
Както казах, малкият Джеръми е изолиран от своите връстници заради
потеклото и проблемите с речта, а това го амбицира да натрие носовете на всички
насилници. Захваща се упорито със спорт. Тренира конна езда и се справя отлично
като плувец. Когато е на 16 години, участва в състезание в открити води и печели
първото място. Победата му обаче се оказва пирова – от дългия престой в
студената вода се разболява от тежък артрит, който отключва сърдечен проблем от
рождение, непроявяван до този момент. Така нашият човек приключва рано със
спорта.
Театралната кариера на Джеръми Брет, макар и успешна, е не по-малко тъжна
от спортната. Вече преодолял проблемите с говора, се изправя пред нов, още по-голям
препъникамък – неговия баща, който е твърдо против един благородник да играе на
сцената и да петни името Хъгинс. Решението на младежа – сменя името. Хитър ход,
нали? Майка му е единствената от семейството, която го подкрепя в начинанието. Скоро
Джеръми оправдава нейната вяра – дават му ролята на Хамлет. Жената е изключително
щастлива и горда със сина си, но така и не успява да го види в Шекспировата
драма, защото загива в автомобилна катастрофа преди премиерата. Как е излязъл и
как е играл след тази трагедия – само той си знае, но според всички критици от
онова време е бил брилянтен. На театралната сцена Джеръми Брет изиграва всички
класически герои, за които се сетите и неговите успехи „размекват“ баща му,
който му предлага да си върне фамилията Хъгинс и да носи слава на рода. Познайте
как му отговаря малкият.
Тук правя рязък скок към сериала „Шерлок Холмс“, без излишни клюки от
личния му живот (който
желае, да се порови за пикантерии в британските, американските и руските медии –
мен глупости не ме вълнуват) и без сухи факти за кариерата. След края на първите два
сезона – „Приключенията на Шерлок Холмс“ – Джеръми Брет вече е най-обичаният
Холмс (съдейки
от дискусиите в различните фен групи, смело мога да кажа, за всички времена). Но докато
постига професионални успехи в Англия, съпругата му в Америка е на смъртно
легло – рак на панкреаса. Той прекъсва снимките, за да е с нея, но тя не му
позволява да се откаже от поетия ангажимент към телевизията и така, когато
Шерлок Холмс пада в бурните води на водопата Райхенбах, Джеръми Брет губи
съпругата си.
Оттук нататък нещата се развиват горе-долу така: нашият човек изпада в
тежка депресия, поради която спира да се храни, да спи и да се грижи за
здравето си. Вкопчва се в ролята на живота си и тя е единственият смисъл, който
го крепи жив. По разкази на негови колеги Джеръми Брет по принцип си е бил
работохолик със склонност да прекалява, но след като губи съпругата си, става
направо саморазрушителен – като изключим злоупотребите с наркотици на Холмс,
актьорът води същият нездравословен живот като на героя си. Не случайно на
няколко пъти влиза в болница. Сърдечният му проблем се влошава от преумора, недохранване
и прекомерно пушене, но той не е склонен нито да се откаже от филма, нито от
вредните навици, затова снима на лекарства и в последните сезони вече е видимо
много болен и изтощен. Желанието му е да заснеме всички планирани 60 епизода на
сериала. Силите му обаче стигат до 41 – здравето му вече е толкова влошено, че
ще-не ще, спира снимките. Сериалът също спира – немислимо е Джеръми Брет да
бъде заменен от друг актьор. Прибира се в дома си в Америка, за да си почива и
познайте какво прави – играе в театъра и се снима в няколко малки роли в телевизията.
И така, на 61-годишна възраст си отива от този свят от сърдечен удар. Силно се
надявам да е бил удовлетворен.
Накратко, това е историята на най-добрия Шерлок Холмс за всички времена, на
британския Марко Тотев с късмет на ирландец. Разказах я така, както съм я
запомнила от различните източници, наблягайки на моментите, които за мен са най-впечатляващи.
Каква е поуката от историята на Джеръми Брет? Да не се отказваме от мечтите? Да
не гоним успеха на всяка цена? Да осъзнаем, че когато печелим едно, винаги губим
друго? Да не се преработваме? Може и да няма поука. За мен важното беше просто
да разкажа, за да остане спомен за един трудолюбив благородник поне в един
български източник.
