– Така каза и снощи –
засмя се младата жена. – Ето, бебе такова – подаде в ръцете на момченцето си
плюшения котарак, с който заспиваше неизменно всяка нощ, откакто го получи за
първия си рожден ден.
– Тимиииии! – запищя радостно
Миши и потърка меката играчка в ябълково червените си тлъсти бузки.
– Ех, глезанко, глезанко!
– присмя му се шеговито Ева. – А мислех, че щом тръгнеш на училище, ще станеш
голямо момче.
– Но, мамо, аз толкова
обичам Тими! Знаеш ли, понякога, докато го гушкам нощем, си представям, че
оживява и ме близка с езиче. Даже понякога чувам как мърка, съвсем тихичко. Мамо,
а ти знаеш ли защо са създадени котенцата, а, мамо?
Ева завъртя глава,
показвайки, че и представа си няма.
– За да бъде светът
мекичък – отговори Миши и зарови пръстчета в козината на плюшения котарак,
кискайки се весело.
Майката се разсмя от
сърце, а момченцето продължи да бърбори превъзбудено:
– Знаеш ли какво, мамо,
иска ми се целият свят да се пренасели с котенца. И къщите, и улиците, и
училището – всичко да е пълно с едни такива мънички сладички рошавки жълтички и
чернички и белички и шаренки… и аз да си ги храня и после да ги гушкам всичките
и да ги слагам да спинкат и пак да ги гушкам, гушкам, гушкам… и да се борим, да
ги слушам как мъркат….
– Глупчо малък, ами той
светът и сега е пълен с котенца. Знаеш ли, че дори Космосът… Ева млъкна
нарочно, за да провери дали Миши вече не се е уморил и дали няма да заспи, но
той, очаквано, продължи интересния разговор:
– Какво за Космоса? Ти
знаеш ли за него, мамо?
– Разбира се – засмя се
майката. – И ако обещаеш да заспиш като добро дете, ще ти разкажа какво
всъщност представлява нашата планета. Обаче след това затваряш очички и край на
приказките. Разбрахме ли се?
Миши кимна, като продължаваше
да стиска Тими в дебелите си ръчички.
– Нашата планета – започна
Ева – се нарича още и земно кълбо. А както знаеш, кълбетата са…
– Любимите играчки на
котенцата! – прекъсна я нетърпеливият Миши.
– Да, едни от любимите,
след хартиените торбички. Но това не е толкова интересно. По-интересно е защо земното
кълбо се върти.
– За да може да има ден и
нощ – включи се Миши, който беше любознателно дете и непрекъснато гледаше научнопопулярни
филми по телевизията.
– Да, но каква е причината?
Миши сви рамене.
– В училище ще учите за
магнитни полюси, земно притегляне, гравитация и куп други интересни неща, но
истинската причина за въртенето на Земята е, че един огромен космически котарак
непрекъснато си играе с нея. Върти я с лапички и по този начин се сменят ден и
нощ, лято и зима.
– А ако я изпусне?
– Е, и това се случва.
Тогава се усещат земетресения.
– Ехааа! А ти откъде
знаеш, мамо?
– Учила съм много – ухили
му се Ева.
– А пък нашата учителка
не ни каза така. Чакай! Утре трябва да ме заведеш по-рано, да съм първи в
училище, за да кажа на госпожата защо Земята се върти! – Миши беше страшно
развълнуван и в същото време притеснен, че госпожата може да се изложи някъде,
като разкаже грешна теория за планетата.
– Нищо няма да казваш на
госпожата! – започна да се залива от смях майката.
– Ама защо? Нали това е
истината? – Миши недоумяваше защо трябва да остави учителката невежа.
– Виж, Миши, не е нужно
всички да знаят истината.
– Но, мамо, нали все ми
казваш, че не трябва да лъжа!
– Да не кажеш истината не
е същото като да излъжеш. А и не е нужно всички хора да знаят истината. Това
няма да промени факта.
– А какво е факт?
– Нещо, което е така,
независимо дали знаем за него.
– Разбрах. Нещо като
Тими.
– Как така като Тими? – зачуди
се Ева.
– Ами, Тими съществува,
но децата в Китай, например, не знаят, за него. Обаче Тими е факт.
– Така е, Тими е факт –
засмя се Ева. – Умник си ми ти. – Ева целуна Миши по дебелата бузка и загаси
лампата. – Лека нощ, момчета, да сънувате…
– Мамо?
– Да, миличък?
– А какъв цвят е котаракът,
който върти Земята?
– Жълт. Заспивай!
Ева затвори вратата след
себе си и остави първокласника да сънува меки котешки сънища.
***
– Заспа ли? – попита Камен,
когато жена му влезе в спалнята.
– Мисля, че да. Бърборко,
само ако знае…
Камен се усмихна и ѝ
направи място до себе си. Ева се намести удобно и целуна нежно мъжа си, после
погали сладката пухкава топчица, която невинно спеше върху краката на Камен.
Само след няколко часа Миши щеше да се събуди от близване по носа и да намери
до себе си Тими от плът и козина. Колко игри очакват двете малки момчета, които
ще растат заедно като най-добри приятели… но засега нека се наспят добре.
-
