Българският учител дава урок по оцеляване

Забравете за Рамбо, Отмъстителите, Брус Уилис и дори Чък Норис. Техните дребни  проблеми с терористи-психопати, чудовища от незнайни видове и какви ли не гадове са незначителни недоразумения в сравнение с бедите, които връхлитат учителката Надя, а битките им са като сбивания на детската площадка, съпоставени с боя, който животът хвърля на тази обикновена жена. Впоречем обикновена друг път. Както знаем, всеки екшън започва с представянето на един „обикновен” полицай например, отдал се на пиянство и безделие, но с развитието на филма той винаги успява да даде добър урок на лошите. Ситуацията в този филм е подобна. Само че вместо редово ченге имаме обикновена българска учителка, която вместо да е надзирател в затвор, в който присъди излежават най-опасните главорези, Кристина Грозева и Петър Вълчанов – режисьорският тандем, работил и върху сценария, е решил да я изпрати на едно още по-нажежено работно място – типичното българско училище с вилнеещите в него невъзпитани ученици.

Вероятно сравнението на „Урок” с холивудски екшън звучи несериозно, подигравателно и дори обидно. Нищо подобно, то е напълно сeриозно и без никакъв опит да се принизи филмът. Сюжетът е прост, лесен за проследяване, на моменти развитието е доста предвидимо – концепция, характерна именно за екшъните от 80-те години, която ги прави толкова успешни и харесвани от публиката. Главната героиня Надя е изключително силна жена, но не очаквайте Арнолд Шварценегер в ролята на мускулеста дама. Вместо него режисьорите са предпочели Маргита Гошева, която въпреки липсата на огромни бицепси, убедително се превъплащава в образа на „коравия” тип. Нейната героиня е преподавателка по английски език в софийско село, живее в скромно жилище с висяща от тавана паяжина, има съпруг-непрокопсаник и прекрасна дъщеричка и някак си се справя с живота. До момента, в който съдия-изпълнител не нахлува в жилището заради неизплатен кредит. Огромна сума пари трябва да бъде внесена до следващия ден, в противен случай заложниците ще бъдат екзекутирани... извинете, това последното е от друг филм, исках да кажа, че тя и семейството ù ще бъдат изхвърлени на улицата. Така започва битката на Надя. Тя се бори със злото, с неправдата, с другите и със самата себе си. Битка, която остава без категоричен краен победител. Битка, която започва от една обикновена битова ситуация, както се случва в почти всеки екшън.

Продължавам да твърдя, че няма нищо нелепо в това „Урок” да се нареди до всички култови филми от рода на „Умирай трудно”„Смъртоносно оръжие” и „Х-мен”. Защото не е нужно да обезвреждаш бомби, да догонваш самолети в полет и да трепеш мутанти, за да си герой. Истинските герои са обикновените хора като Надя. Герои са българските учители, които всеки ден имат смелостта да застанат пред група немотивирани ученици, да търпят техните подигравки и въпреки всичко да продължават да вършат честно и с достойнство своята работа срещу жълти стотинки. Геройство е да намериш сили да се бориш за дома си, когато съпругът ти се е предал, а собственият ти баща ти е обърнал гръб заради поредната уличница. Геройство е да се обърнеш за помощ към Тъмната страна, когато знаеш, че това ще ти донесе само неприятности, но знаеш също, че това е и единственият начин да спасиш тези, които обичаш... продължавам да говоря само за „Урок”, не ви преразказвам епизод ІІІ на „Междузвездни войни”.

И така, имаме налице всички задължителни елементи за касов екшън, само че по български. Бензинът на колата свършва точно когато нашата героиня спешно трябва да отиде някъде, подобно на американските телефони, които или нямат батерия, или са извън обхват в най-критичния момент и така главният герой никога не успява да предупреди за изригващия вулкан или за падащия астероид. Ами сцената, в която служителката на гишето в банката казва на Надя, че има само 7 минути да внесе сумата от два и четирисет преди края на работното време не напомня ли таймера на бомба, който отброява времето до експлозията? Разбира се храбрата учителка успява в последната секунда, подобно на нейните колеги отвъд Океана.

В „Урок” могат да се видят банкови обири, корумпирани полицаи, луда надпревара с времето и какво ли още не, което вече добре познаваме от холивудските пордукции. Има и познати сюжети от любими по-стари български филми. Например драматичната сцена, в която Надя събира монети от фонтана, за да плати за банковия превод, не е проява на изобретателност от нейна страна. Може би е гледала „Господин за един ден” и се е сетила как Пурко се измъква от подобна трудност като „краде” монети от иконите, защото на него са му по-необходими. Освен това Надя не е първата учителка в българското кино, която влиятелни роднити на нейни ученици изнудват да повиши оценката на децата им. Това се случва и с другарката Добрева от „Войната на таралежите”. В така създалата се безизходна ситуация, Надя черпи мъдрост от по-възрастната си, вероятно вече пенсионирана колежка и пише отлични оценки не само на въпросния калпазанин, а на целия клас, защото това е единственият начин да извърши справедливо тази несправедливост.

Всичко си има филмът, има си и недостатъци. Най-големият се оказва операторът. Крум Родригес сякаш е бил стабилно почерпан с голямо количество шоколадови бонбони „пияна вишня” точно преди снимките. Клатушкането на камерата прави невъзможно фокусирането върху образите, особено в динамичните сцени и по този начин докарва морска болест на зрителите. Но това е урок за публиката в киносалона – не може всичко в живота да бъде удоволствие, защото така човек се разглезва. И когато зрителят гледа един хубав, съдържателен филм с талантливи актьори, трябва да изтърпи и гаврите, които си прави с него операторът.

В  „Урок” са намерили място всички онези типични за екшъните персонажи с цветист език, наперените хулиганчета, които си търсят неприятности (по коридорите на училището вместо по улиците на Ню Йорк), откачалките с вяра в мистичното и добряците като чичо Стефан, които са готови да помогнат с дребна услуга (в нашия случай с дребна сума) на изнемогващия вече герой. На изнемогващата Надя, която нито за миг не мисли да се предаде, която се изправя след всеки удар подобно на Роки и продължава на инат, въпреки гнусотиите и калта, в която я бута нейният противник – животът. Така че ще бъде напълно заслужено и очаквано, ако тази жена допълни отбора от здравеняци в следващия филм за „Непобедимите.”

Защо не обичам морето?

Не обичам морето, нито евфемизмите. Да си го кажа в прав текст – морето е гола вода и аз го мразя, мразя, мразя.... Мразя и хората, които го обичат. Какво толкова му харесвате - много вода на едно място – голямо чудо. Разбирам да беше бира – да ù се кефите. Вярно, че природата ни го предлага с пяна и риба, някъде даже цветът го докарва на бирения, ама като пийнеш една глътка, и вече съжаляваш. Абе, глупаци.

Морето не става за пиене, не става и за къпане. Излизаш от него налепен с медузи, водорасли, найлонови торбички и даже говънца. Мърлява история. В банята е по-хубаво. Така че не ми претендирайте, че сте големи чистофайници, щом се къпете в морето.

Ама било много красиво. Къде пък я видяхте тая красота? Вее се като огромна синя фланелка на „Левски”, а в него плуват гадните делфини – и те фенове на говедата. Леле, как ги мразя тия малки копеленца... Грозна работа, поне да беше червено, да не ме дразни чак толкова. Да ги видя после любителите на клишетата с какво щяха да сравняват очите на любимите си.

А най-много мразя морския въздух. Като почне да ми се превъзнася някой по тая смрад на чорапи, носени поне 2 седмици от ром на средна възраст, развален дюнер и изгнили гащи, ми се ще да му навра в устата поне едно от тия три неща, които изброих. То и в автобуса мирише така, ама там се качвате с отвращение, нали, превземки такива?

Ами шумът? Цяла вечер ти бучи на главата, мира няма. Иначе прекъснаха концерта на Меноар през 2008, че музиката щяла да пречи след полунощ, нали? А морето няма кой да го изключи и никой не протестира. Тъпа работа.

Морето е скапано, никой не може да ме убеди в обратното. Виж, снегът е друго нещо – през зимата, когато ти трябва, си стои и после се топи. Пък морето си е все там – и зиме, и лете – само заема място. Как не се сети някой да го източва поне през зимата и на негово място да слага една ледена пързалка например.

Омръзна ми да ви убеждавам колко отвратително е морето. Колкото и разумни факти да ви представя тук, аз си ви знам какви сте – ще се юрнете нататък, ще се плацикате в мръсната вода, ще дишате миризливия въздух и даже ще се кефите. Мазохисти. Ама то си е ваша работа. Само ако обичате, не качвайте снимки на огромните си телеса, плуващи във водата или поне уточнявайте, че това сте вие, да не взема да напиша на някой коментар от рода на „ех, какво сладко тюленче” и да ми се сърдите после. Айде, няма да ви поучавам повече, весело лято на всички и дано ви хване морска болест!