Пиеса

I действие

Действието се развива в една къща. Три момчета чистят - ще посрещат приятелките си.

Владо (бърше праха): М- м, Ицо, как хубаво мирише само.  Гледай обаче да не сложиш захар в хапките, че какъвто си залисан… Помниш ли, когато сложи сол в кафето на майка ти?

Ицо: Владо, ти бърши там, с мен не се занимавай. Едно яйце не можеш да опържиш, пък кусури ми намираш.

Миро: Айде сега, не се карайте! Нали искате да изненадаме нашите котенца?

Владо (вади снимка на Бритни Спиърс) : Абе, момчета, я вижте! Голяма красавица е, нали?

Миро: Страхотно маце. Да имаше начин да се хване с мене…

Ицо: Защо бе, Миро? Твоята нали е манекенка?

Миро: Абе, манекенка е, обаче много хляб има да изяде още…

Владо(прекъсва го): Ей, вие знаете ли какво?

Ицо и Миро: Какво?

Владо: Забравихме да купим подаръци.

Ицо: Колко е часът?

Миро(поглежда часовника): Отива пет.

Ицо: Кога ще дойдат?

Миро: В пет и половина.

Владо: Има време да изтичаме да им купим нещо.

Тримата излизат и оставят всичко.        

ІІ действие

Идват момичетата. Звънят. Няма отговор. Отключват си и влизат. Лили- облечена стилно, с ръкавици и пура; Ива- манекенка с къса пола и потник; Ани- по спортен екип, с тенис ракета.

Лили: Момчета, къде сте?

Ани: Христо, тук ли сте?

Ива: Май са излязли.

Ани: Какво ще кажете да седнем и да ги почакаме?

Сядат и започват разговор.

Лили: Този, новият ученик- Цецо- днес реши всички задачи вярно.

Ива: Знаеш ли Лили, ако говорим откровено, той не е чак толкова интилигентин.

Лили: Разбира се, че откровено ще говорим, Ива. Той е просто, струва ми се, на средно равнище.

Ани: Няма какво да ти се струва, очевидно е, че е леко глупав. И английският му, което е изненадващо, не е чак толкова добър.

Ива: Ани, не е изненадващо, а напълно закономерно, че не знае нито грам английски. Накратко, той е меко казано, глупак.

Лили: Няма нужда да говорим меко. Ще го кажа твърдо: без съмнение, абсолютен тъпанар.

В този момент влизат момчетата; Ицо- със скъсана фланелка, Владо- с насинено око, а Миро- надран.

Ани (ядосано): Къде сте били вие?

Лили: Пак са се напили и са се сбили в дискотеката.

Ива: Да чуем!

Ицо(към Ани): Ани… Заповядай миличко. Аз обрах тези цветя от градинката на една баба специално за теб.

Ани: Милото ми зайче (прегръща го).

Владо (към Лили): Лиленце, това е за теб, бонбонче.(подава й скъсан гердан). Откраднах го от бижутерията специално за теб… Е, малко ме погониха кучетата, та затова е скъсан, ма нищо.

Лили: Сладур! (хвърля му се на врата).

Ива(към Миро): Ами ти, Мирославе?

Миро: Това е за теб, Ивче, слънчице.

Ива: Червило?... Ама то е старо и изхабено. Глупак! Как можа!(удря го).

Миро: То, слънчице, се предава от поколение на поколение. Било е на прабаба, на баба, на мама… та затова е малко изхабено… Но е много ценно.

Ива: Пухчо сладък! (целува го)

Миро (към публиката): Да е жива и здрава Петя, че си го забрави у мен.

Трите двойки започват да танцуват.

ІІІ действие

Прибира се майката на Ицо. Започва да крещи.

- На какво мирише тука?(гледа фурната) – Хапките сте изгорили. И каква кочина… махайте се бързо(взима метлата) – И ти, Христо!

Излизат.

Майката сама: У, калпави деца. За нищо не стават. Моя Христо слага сол в кафето- пилешки хапки ще ми прави. Наредил двойки отгоре до долу- гаджета развежда. И те едни гаджета, едни приятели… уф, дано влизат в пътя, иначе- тежко ни.