Формула на любовта

Давайте ми Нобелова награда за математика! Знам, че такава няма бе, не съм малоумна. Известно ми е, че жената на Нобел е била мръсна курва, която се е чукала с математик и заради нея учените, трудещи се в тази област остават без най-престижната награда след „Мис Плеймейт”, може би. Обаче на мен ще ми дадат Нобелова награда именно за математика, защото открих най-важната формула, до която нито един гениален ум преди мен не е достигал. Айнщайн, Тесла, Ом, Галилей, Архимед и дори пророка Мохамед, съпоставени с пращящата ми от акъл тиква, са банда празноглави ученици от начален курс, които едва прохождат на куц крак в света на науката. Защото, за разлика от техните глупави и никому ненужни проучвания за тока, за въртенето на земята, за земното притегляне и не знам си какви още простотии, аз открих математическия израз на явление, което вълнува всяко човешко същество. Открих формулата на любовта, а нали точно любовта е причината да няма Нобелови награди за математика. Досега.

Не помня кой (може и да е някой от тъпаците, които изброих по-горе) беше казал, че за всеки съществува идеална половинка, която го допълва до съвършенство. Който и да е изказал това твърдение (само не вярвам да е оня мръсник Ом, щото неговият мозък яко дава на късо, ама човек никога не знае), прав е. Казано по-научно, любовта е физическо явление, при което сборът от Х и У, където Х е жената, а У – мъжа (Х-У-хромозоми, чаткате ли биология?), е винаги 100. Намаляването на Х увеличава правопропорционално У и обратното (припомнете си принципа на скачените съдове). Или, казано по-просто в цифри за математиците,

Х+У=100.

Математиците вече разбраха всичко и за тях няма нужда от повече обяснения, обаче аз въпреки това ще поразтегна малко локум, за да може да ме разберат и хуманитаристите, за които пък са необходими малко повече пояснения.

Сигурно дори професорите по български език знаят за принципа на скачените съдове, който вече споменах: колкото се пълни единият, толкова се изпразва другият. В любовта е нещо подобно. Сигурно всеки се е чудил, че красиви жени се омъжват за грозни мъже, добри мъже се женят за проклети жени и подобни комбинации, схванахте вече механизма. Това е заради формулата. Ако приемем, че всеки човек има числена стойност и че сам знае тази своя стойност, тогава в уравнението се търси такъв Х или У, който, добавен към нашето число, да дава 100. Обяснявам чрез пример:

Стойността на Марийка е 20. Търси се Иванчо.

Най-напред означаваме Марийка с Х и Иванчо с У. Записваме познатото уравнение, като заместваме известните букви с числа и така стигаме до израза

20+У=100, откъдето следва, че

У=100-20 или

У = 80.

Вижда се ясно, че Марийка трябва да си търси Иванчо, който я превъзхожда многократно, за да може двамата заедно да достигнат съвършенство (разбира се, може и да е обратното, моля феминистките да не ме обвиняват в сексизъм срещу собствения ми пол).

Проблемът при решаването на тази задача в конкретния случай може да дойде от У, т.е. от Иванчо, който, макар да съзнава високата си стойност, вероятно ще търси Х със същата висока стойност. Така У рискува никога да не влезе в (любовно) уравнение, защото е невъзможно сборът на двете неизвестни да надхвърли 100. Числото на съвършенството е точно 100, а 101 не съществува на числовата ос. Ето защо много хора остават сами – защото поставят грешно число на мястото на неизвестното. А понякога причината е друга – нямат реална преценка за собствената си стойност и заради това отново търсят грешно число, което не е решение на уравнението.

 Идеалният вариант е, когато Х=У=50, или, казано с думи, когато двете половинки са на еднакво интелектуално ниво и еднакво привлекателни физически (това важи и в случаите, когато и двамата са тъпи или пък грозни). Само че в практиката това се случва рядко. В най-добрият случай, стойностите на Х и У са близки, нещо като при каймата – 60:40.

Съществува обаче един частен случай на формулата с два варианта, който е малко по-сложен: когато Х или У = 100 или 0.

Малко са хората, но все пак има такива, чиято стойност е 100. Те са съвършени сами по себе си и уравнението има вида

100+Х или У=100.

Припомням определението: любовта е явление, при което мъж и жена се допълват до съвършенство (синтезиран вариант). А какво има да се допълва на съвършенството?

 От формулата следва, че възможностите на съвършените хора са две: в единия случай просто се съкращава излишната част от уравнението и остава само Х или У = 100. Казано с думи, съвършените хора остават сами.

Във втория случай могат да намерят някой, който е кръгла 0 и него да допълнят до съвършенство:

Х или У + 0 = 100.

Решенията на задачата за съвършените хора са две. Само че и двете са грешни. Затова пък кръглите нули са облагодетелствани – само те могат да имат идеална половинка. И тук, накрая на урока, е време да ви дам задачка за домашна – преценете идеален ли е вашият партньор. Ако отговорът е „да”… е, сещате се сами, надявам се.