Гордо изправена на пост до вратата -
стърчи и не мърда, но пак е кокетна
и чака внимателно твоята заповед
вярната четка за тоалетна.
Красива била е, но днес е омазана -
я гледай, по косъма - кафяви петна.
Недей да се смееш, вината е твоя!
Ти опетни я с тези лайна.
Когато си сам и осран, и уплашен,
в кенефа единствена до теб е в бедите
и винаги с радост за теб е готова
смело да влезе дълбоко в тръбите.
В трудни моменти нейната дръжка
уверено стиска твойта ръка
и тихо ти шепне: "Недей се тревожи,
че толкова яко пак се посра.
Нали аз съм до теб, ще прикрия следите,
ще те избавя от сигурен срам.
Повярвай ми, никой не ще да научи,
че всъщност си само дрисльо голям."
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.