Не искам да изкачвам върхове.
Не искам да съм равна с боговете.
Родена съм за земни грехове,
да съм сред хората, не сред звездите.
Страхувам се да бъда най-добра.
Не искам купи, титли и медали -
не дават нищо, само самота.
По дяволите, тези идеали!
Не искам да ме помнят след смъртта.
Обичайте ме, докато живея.
На този свят да срещна любовта!
На оня свят ще мина и без нея.
Ако ви се четат смислени и поучителни неща, които да ви накарат да се замислите и да ви направят по-добри хора, може да го направите... но не и в моя блог. :D
вторник, 5 юни 2018 г.
понеделник, 4 юни 2018 г.
Разрушители на щастие
Ако
построиш къща от некачествени тухли, за да спестиш пари, и впоследствие тя се
срути над главата ти, виновни ли са тухлите? Или ако я направиш от картон, за
да стане по-бързо? Виновен си само ти и лошата ти преценка. Виновен си, защото
си решил да се изтарикатиш и да намалиш
разходите, използвайки евтини материали.
Само
че евтиното се заплаща скъпо. Навремето много се смеех на един филм с Том Ханкс
– „Евтиното е скъпо”. Главният герой си купи къща на подозрително ниска цена,
като си мислеше, че е сключил велика сделка. След това започнаха проблемите.
Няма как да сложиш изгнили дъски за жълти стотинки в основата и да очакваш, че
строежът ще пребъде през вековете.
Ами
ако материалите са висококачествени и, въпреки това, сградата падне под въздействието
на външни фактори? Ураган, цунами, земетресение, дори пожар – това са все явления,
които хем могат да бъдат взети под внимание при проектирането, хем са извън човешкия
контрол. И когато връхлети буря, която да срине до основи къщата, или ако
земята се разтресе здраво и погълне постройката, чия е вината? На вятъра? На
движещите се тектонски плочи? На този, който е решил да строи в рисков район.
Защо
задавам толкова въпроси ли? Определено интересът ми към строителството и
архитектурата е същият, както преди – нулев. Интересни са ми хората. И тяхното
щастие. И това как се гради то. И се питах, всъщност, виновен ли е човекът,
когото сме поставили в основата на щастието си, че е разрушил това щастие? Нима
е виновен, че е некачествена тухла, прогнила дъска, огъваща се под тежестта на
нашите собствени мечти, които стоварваме върху крехката носеща конструкция? Или
е виновен, че бурята се е оказала прекалено силна и го е отнесла далеч от нас,
като покрив на стара кирпичена колиба?
Докато
ви занимавам с глупости за строителство, намерих отговор на въпроса, който
упорито ме мъчеше хиляди нощи. Открих кой е истинският разрушител на щастие. И
вече не ме измъчва въпросът. Сега ме измъчва отговорът.
Абонамент за:
Публикации (Atom)