Разрушители на щастие

Ако построиш къща от некачествени тухли, за да спестиш пари, и впоследствие тя се срути над главата ти, виновни ли са тухлите? Или ако я направиш от картон, за да стане по-бързо? Виновен си само ти и лошата ти преценка. Виновен си, защото си решил  да се изтарикатиш и да намалиш разходите, използвайки евтини материали.

Само че евтиното се заплаща скъпо. Навремето много се смеех на един филм с Том Ханкс – „Евтиното е скъпо”. Главният герой си купи къща на подозрително ниска цена, като си мислеше, че е сключил велика сделка. След това започнаха проблемите. Няма как да сложиш изгнили дъски за жълти стотинки в основата и да очакваш, че строежът ще пребъде през вековете.

Ами ако материалите са висококачествени и, въпреки това, сградата падне под въздействието на външни фактори? Ураган, цунами, земетресение, дори пожар – това са все явления, които хем могат да бъдат взети под внимание при проектирането, хем са извън човешкия контрол. И когато връхлети буря, която да срине до основи къщата, или ако земята се разтресе здраво и погълне постройката, чия е вината? На вятъра? На движещите се тектонски плочи? На този, който е решил да строи в рисков район.

Защо задавам толкова въпроси ли? Определено интересът ми към строителството и архитектурата е същият, както преди – нулев. Интересни са ми хората. И тяхното щастие. И това как се гради то. И се питах, всъщност, виновен ли е човекът, когото сме поставили в основата на щастието си, че е разрушил това щастие? Нима е виновен, че е некачествена тухла, прогнила дъска, огъваща се под тежестта на нашите собствени мечти, които стоварваме върху крехката носеща конструкция? Или е виновен, че бурята се е оказала прекалено силна и го е отнесла далеч от нас, като покрив на стара кирпичена колиба?

Докато ви занимавам с глупости за строителство, намерих отговор на въпроса, който упорито ме мъчеше хиляди нощи. Открих кой е истинският разрушител на щастие. И вече не ме измъчва въпросът. Сега ме измъчва отговорът.