Защо позитивните хора са скапани

Аз съм злобен хейтър и мразя всичко и всички. Най-много обаче мразя позитивните, вечно ухилени до уши хора – противни, малоумни същества, които се радват на цветенца, тревички, птички и всякакви подобни простотии. Обичат и дъжда, и слънцето. Обичат и хубавото, и лошото в живота. Кретени! Не може така! Има взаимно изключващи се неща и любовта към едното автоматично трябва да води до омраза към другото или, ако за позитивните лигльовци омразата е прекалено силна дума, то поне едно силно нехаресване трябва да се поражда в тях поне на моменти.

Но аз не мразя позитивните хора, само защото хейтърската ми същност е устроена да мрази автоматично, без да се замисля. Напротив. Проблемът на хейтърите е, че умеят да мислят и ако си направите труда и вие да помислите логично (дори не е нужно да е критично), а не позитивно, и вие ще разберете, че хората, гледащи света през розови очила, са точно толкова вредни, колкото черногледите. Даже май повече.

Хейтърите и позитивно мислещите кретени не са чак толкова различни. И едните, и другите не гледат съвсем реално на света. Както вече отбелязах, едните слагат черни очила, другите – розови. И в двата случая не виждат цялата цветова гама: има и черно, и розово, но има още зелено, синьо, кафяво, цвят сьомга и какви ли не още шарении. Хейтърите са склонни да преувеличават проблемите, а позитивно мислещите – да ги омаловажават, което е по-лошо, защото по този начин оставят проблемите нерешени, тъй като не ги виждат като проблеми.

Като казвам, че мразя позитивните хора, не казвам, че в света няма място за любов и красота. Няма нищо лошо в това човек да харесва някои неща, но да е с мярка. И да е с причина. Да харесваш морето, например, е ок, но не е ок да харесваш плуващите в него лайна и найлонови торбички. И не е ок да си затваряш очите за лайната и торбичките. Разбира се, не трябва да се вглеждаш и само в тях. Нещата трябва да се възприемат както в тяхната цялост, така и през отделните детайли. И да се обръща еднакво внимание както на хубавите им страни, така и на лошите. Изобщо, трябва да се мисли критично. А критиката не е непременно отрицателна. Поне не изцяло.

Проблемът на позитивните хора е, че не искат да видят гадното, защото не искат да си развалят собствения кеф. Лайното в морето нарушава тяхното лично спокойствие, а те само към това се стремят – безгрижен живот за тях самите. Затова не искат да виждат скапаните неща, които се случват в тяхното море, освен ако лайното не се лепне на тях. Но дори тогава им е по-лесно просто да се измият и да отминат, без да драматизират. Защото негативните преживявания състаряват кожата, вредят на сърцето и съсипват нервите, а позитивните хора искат винаги да са добре. И дори когато не са добре твърдят, че са, за да не си развалят спокойствието. Долни лицемерни егоисти, които искат да видиотят целия свят, защото ги мързи да се бунтуват срещу гадориите. Как да не ги мразя, кажете ми?

От друга страна, недоволният хейтър акцентира именно на плуващото в синята вода лайно и с това дразни не дотам негативно настроените, но все пак нормални хора. Но хейтърът не мрази морето, както изглежда, даже напротив. Именно защото го обича прекалено много, той не може да понесе нищо гадно в него. Хейтърът преживява бурно всяка гадна случка, дразни се от всяка мръсотия и не търпи изливането на помия в любимото му море. Защото, колкото и да е абсурдно, хейтърът обича целия свят, за разлика от позитивно мислещите. Мрази само гадните неща, което е напълно естествено, за разлика от неестествената любов към лайната на позитивните хора.

Ще се съглася, че да посочваш постоянно проблемите е кофти, наистина, защото в един момент на околните им писва. В крайна сметка, всеки иска да живее спокойно и за да е така, понякога трябва да се замижи леко и да се игнорират проблемите. Но какво ще стане, ако всички са винаги доволни от всичко? Не може да се гледа позитивно на негативните неща, защото така те ще останат непоправени и светът няма да върви напред. Позитивните хора не носят прогрес. Те са вредни за света, защото тъпчат на едно място, убедени, че всичко наоколо е супер.

Супер, ама чушки. Ако всички мислеха като тези идиоти, днес още щяхме да живеем в пещери. Добре, че се е намерило първобитно мрънкало, на което да му е неудобна каменната възглавница; добре, че на някого не му е било достатъчно да познава само Стария континент; добре, че е имало хора, на които не им е харесало турското робство и добре, че след това са се намерили такива, които да не харесат комунизма. Заради тези хейтъри, които не са се замислили как си съсипват нервната, сърдечно-съдовата и всяка друга позната система (ключително ВАР системата, ако щете), днес ние живеем една идея по-добре от нашите предци (тук подходих с лек позитивизъм). И дано нашите наследници не се задоволят със скапания свят, който им оставяме. Дано го разрушат построят нов на негово място. Вероятно, също скапан. За да има какво да поправят техните деца.