Душата ми е болна и бездомна,
жадуваща да скита по света.
Защото даже вкъщи тя се чувства,
че никога не си е у дома.
Душата ми - скована в белезници
от предразсъдъци и правила
и шибана от техните камшици,
тя пак крещи "Не ще се примиря!"
Душата ми е винаги самотна
и много често тъжна, неразбрана.
Но хората ме гледат и си мислят,
че вечно съм щастлива и засмяна.
Душата ми отказва да приеме,
че този свят е свят на завистта.
Затуй изгражда собствени закони,
в които се прокрадва лудостта.
Януари 2009 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.