Както
казах преди няколко дни, зимните празници са само заблуда... и самозаблуда.
Интернет грее повече и от печка, с всичките тези снимки на запалени камини,
пред които мъркат мързеливи котки, а сгушени под одеала с щампи на меченца хора
си похапват бисквитки и си пийват ароматни топли напитки от порцеланови чашки с
изрисувани коледни мотиви по тях. На снимките задължително присъства книга,
най-добре - с овехтяла корица, а на заден план небрежно се подават плетени
чорапки от баба, щото винтидж значи
модерно. Вероятно от радиото се чува класическа музика, но от снимката не мога
да си набавя и тази информация. Романтика, та дрънка.
Действителността
е малко по-различна обаче: бръмчащият климатик се дави в прахоляк и заглушава с
неприятния си шум ревовете на Тони Стораро, който раздира гърло, докато тресе
пищна снага. Дебели хора с развлечени дрехи и оголени шкембета доплюскват
останалите от Коледа сарми върху лекясани мушами, а в кочината, до външната
тоалетна, грухти нетърпеливо прасе, оцеляло след първата кървава баня. Засега.
Книги няма, освен ако не броим подпалките. В полуизмити чаши прелива ракия,
мъжът шепти нежни псувни на неепилиралата се от седмица жена с тънки вежди и
дебели бутове, потънали в аромат на пържен праз, гранясала сланина, пот и
непран чорап. Но и това е романтика. Дори по-добра от Фейсбук клишето.
