Коледа: без украса

Както казах преди няколко дни, зимните празници са само заблуда... и самозаблуда. Интернет грее повече и от печка, с всичките тези снимки на запалени камини, пред които мъркат мързеливи котки, а сгушени под одеала с щампи на меченца хора си похапват бисквитки и си пийват ароматни топли напитки от порцеланови чашки с изрисувани коледни мотиви по тях. На снимките задължително присъства книга, най-добре - с овехтяла корица, а на заден план небрежно се подават плетени чорапки от баба, щото винтидж значи модерно. Вероятно от радиото се чува класическа музика, но от снимката не мога да си набавя и тази информация. Романтика, та дрънка.  

Действителността е малко по-различна обаче: бръмчащият климатик се дави в прахоляк и заглушава с неприятния си шум ревовете на Тони Стораро, който раздира гърло, докато тресе пищна снага. Дебели хора с развлечени дрехи и оголени шкембета доплюскват останалите от Коледа сарми върху лекясани мушами, а в кочината, до външната тоалетна, грухти нетърпеливо прасе, оцеляло след първата кървава баня. Засега. Книги няма, освен ако не броим подпалките. В полуизмити чаши прелива ракия, мъжът шепти нежни псувни на неепилиралата се от седмица жена с тънки вежди и дебели бутове, потънали в аромат на пържен праз, гранясала сланина, пот и непран чорап. Но и това е романтика. Дори по-добра от Фейсбук клишето.