„Хаджи Димитър” извън учебниците

Една от любимите теми на даскалите литератори е „Образът на Хаджи Димитър в поезията на Ботев”. Героичен, мъжествен, безсмъртен – децата редят клишета в тетрадките и пропускат истината, която може и да е неудобна, но е вярна - Хаджи Димитър е разхвърлян младеж, който не пази вещите си и това разбираме още от втория куплет, където самият Ботев е написал за него:

„На една страна захвърлил пушка,

на друга сабя на две строшена;

очи тъмнеят, глава се люшка,

уста проклинат цяла вселена.”

От този куплет става ясно и друго – Хаджи Димитър е страдал от ниско кръвно, което почти е написано в текста, наподобяващ епикриза, само че индиректно. Как иначе бихте обяснили причерняването пред очите и световъртежа? Макар че тук се намесват и други фактори. Най-напред, спомнете си самото начало на стихотворението, в което е посочено местоположението на героя – „там, на Балкана”. Както знаем, голямата надморска височина причинява т.нар. височинна болест, която се характеризира с дезориентация и загуба на съзнание. Освен това, той е изложен дълго време на пряка слънчева светлина, което пък може да е довело до слънчев удар. Затова е неправилно предположението, че припадъкът се дължи на кървящата рана. Да, героят наистина лежи „потънал в кърви”, но кръвоизливът е вследствие нараняване след припадъка или поради слънчево изгаряне.

За нещастие на Хаджи Димитър горските животни са първите, които му оказват първа долекарска помощ, но това само влошава здравословното му състояние. Вълкът започва да ближе раната с недезинфекциран и нестерилен език, което е абсолютно противопоказно. Още повече, всеизвестен е фактът, че вълците са преносители на бяс, който се предава чрез попадане на слюнка в отворена рана. Соколът не става ясно как точно се грижи за юнакът. Вероятно просто се суети като свекърва без дарове над припадналия и по-скоро пречи. Единствена орлицата донякъде прави нещо смислено, като се опитва да пази сянка на пострадалия. Но инфектираната рана и ниското съдържание на хемоглобин в кръвта си казват думата.

И ако дотук Хаджи Димитър все още има шансове да оцелее, с настъпването на нощта положението му все повече се влошава. След като е лежал изложен на пряка слънчева светлина цял ден, силно дехидратиран от кървенето и потта, която със сигурност е избила по дрехите му (следва със златни букви):

„Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, –

Балканът пее хайдушка песен!”

Усетихте ли вятъра, който шуми в листата? Уж само повява, но и най-лекият полъх е достатъчен, за да простуди нашия герой с отслабен имунитет.

И чак на другата сутрин пристига екип на „Бърза помощ”. Самодивите в бяла премяна всъщност са медицински сестри, което разбираме първо от облеклото им – неслучайно Ботев е наблегнал на бялата премяна, и от обръщението „сестро”, което Хаджи Димитър отправя към една от тях, и то два пъти. За съжаление, намесата на трите мед.-сестри е изключително неадекватна. Първата веднага започва да превързва раната с билки, без да си направи труда да прегледа пострадалия. Всеки изкараш шофьорски курс знае, че превръзка се прави с чиста марля, напоена в йод, а не с подръчни материали. Втората го пръска с вода – несериозно действие, с което се опитва да върне в съзнание припадналия Хаджи Димитър. Само третата прави някакъв адекватен опит да го реанимира – започва да му прави изкуствено дишане. Забележете как се е изразил Ботев: „третя го в уста целуне БЪРЖЕ”. За съжаление, учениците се хващат за целувката и започват разсъжденията си в романтична насока, без да обърнат внимание, че тя е реагирала бързо и е започнала навреме животоспасяващо дишане уста в уста, неправилно представено от автора като целувка. Адекватно, но закъсняло действие. Накрая „с песен хвръкват те в небесата”, т.е. тръгват да транспортират Хаджи Димитър с хеликоптер до най-близката болница, но е вече късно. Вероятно дори не достигат дотам, защото още в следващия куплет заварваме героя отново да лежи на поляната под силното слънце. Може би трите медицински сестри са се сетили да проверят и са установили, че лицето Хаджи Димитър не е здравноосигурено и са го върнали обратно, за да не умре в тяхната болница и за да няма разследване на случая.

Сетих се, че в момента има една много популярна в социалните мрежи провокация – „Вадят Ботев от учебниците по литература”. Всъщност, това не е чак толкова лошо. Защо децата трябва да учат творчеството на класиците, след като пак не разбират какво е искал да каже авторът? Стихотворенията се разнищват дума по дума, търсят се хиперболи, метафори, сравнения, алегории и не знам ти какви още дивотии, но не и смисъла. А литературата трябва да ни кара да мислим като детективи и да четем повече редовете, отколкото между тях, защото всичко, което трябва да знаем, е написано ясно в текста и за да го разберем, не са ни нужни учебници, а мисъл. Гениалността на Ботев се изразява в това, че е закодирал в баладата следите към едно престъпление, което остава неразкрито повече от 100 години. И все още чака да се роди гений, който да разчете правилно уликите и да покаже на света, че Хаджи Димитър е поредната жертва на лекарска небрежност.