Науката: от кухненската към тоалетната чиния

 

Всички, които ме познават, знаят колко претенциозна съм по отношение на храната. Но не само към тази, която слагам в устата си. Може би съм  дори още по-взискателна към храната, която давам на душата и ума си.

Денчо Михов, по образование инж. химик, вероятно без да си поставя за цел и да подозира, е успял да проникне надълбоко не само в стомашно-чревния тракт на читателя, но и в душата му, да го пречисти духовно (и физически) със своя велик трактат „Въведение в маркучологията“, който всеки трябва да притежава в своята тоалетна, наред до хартията и четката.  

„Въведение в маркучологията“ е истински учебник по хумор, а авторът – гений върху тоалетна чиния, с огромен обем научни познания в главата си (и напрежение в червата си) и фин като детско ако литературен вкус. Върху наглед глуповата, за някои вероятно срамна и просташка тема за преминаването на храната от чинията на масата към тоалетната чиния, инж. Михов (в сътрудничество с чуждестранния проф. Клиинботъм) успява да разсъждава в над 150 страници, привеждайки научно неоспорими факти. Мисълта е ясна, подредена и звънлива като газове, изстрелвани от бобени зърна през анално отверстие.

За съжаление, познанията ми в голяма част от научните сфери, като физика, математика, история, са недостатъчни, за да вникна още по-дълбоко в хумора на учения, така както той прониква надълбоко в ануса на читателя. Леко и меко, като в реклама на разхлабителни, той успява да вкара в тоалетната политика, религия и наука. Защото, каквото и да си говорим, по своята същност всичко на този свят е лайно, отличаващо се от другите лайна единствено по вискозитет, рН, цвят, мирис, форма и степен на хомогенност.