В чест на посредствените

Завърши и този олимпийски ден. Поредният комплект медали виси с огромна тежест на шиите на шампионите, които вече не са като останалите спортисти. Шампионите са различна порода - те могат, те знаят как, от тях изискват, те успяват да спечелят. Но не за шампионите ми се пише тази вечер, а за другите - посредствените. Онези, които отиват на състезание с ясното съзнание, че нямат качествата на победителите.

Чудя се, какво мотивира тези слабаци всеки ден да ходят на тренировки и да се раздават упорито, макар самите те да са наясно, че никога няма да достигнат до върха? Сигурно любовта към спорта е по-силна от желанието за победа и по-голяма от егото. Защото аутсайдерите винаги продължават. Не се отказват след поредната разгромна загуба. Не се демотивират, когато медалите отиват при големите. Не се страхуват да излизат пред публика, която никога няма да запомни и да скандира имената им. Те участват отново и отново, за да бъдат побеждавани от силните, които рухват, когато случайно се провалят в едно-единствено състезание. 

Какво преследват слабите спортисти, не знам. Не знам дали реалността им тежи повече от медала на шампионите, но им се възхищавам и тяхната посредственост ме вдъхновява. Велико е да излезеш на състезание за победа и да се пребориш за нея, но е не по-малко велико да се изправиш срещу най-добрия и да понесеш търпеливо и с чест сигурната загуба. Шампионите не се примиряват със загубите и се отказват, щом те зачестят. Посредствените обаче продължават. Затова спортът ще пребъде.

Приказният парламент на държавата, която я няма

 

Не е лесно да управляваш реално – това показват резултатите от последните парламентарни избори (втора част). Едно е ясно – за да заживеем като в приказките, трябва да спрем да си избираме едни и същи истински мутри и да се обърнем към книгите, където със сигурност има по-подготвени кадри. И понеже си падам по прогнозите, предвиждам, че ще имаме и трети парламентарни избори тази година, на които вече смятам да участвам. Избързвам с проектокабинета, тъй като съм дълбоко убедена в своята победа, а и кой няма да одобри министрите, които сега ще предложа на вашето внимание?

За министър на външните работи мисля да назнача Бай Ганьо, макар че го спрягам за още едно министерство (вж. по-надолу). Не мога да се сетя за друг роден герой, който толкова да я е ръшнал Европата и да е създал име, нарицателно за народа ни.

За министерството на вътрешните работи имам два варианта – или да се поеме от Рапунцел, която има опит със стоенето вътре, или от Едмон Дантес, който познава отлично затворите отвътре и знае какви нужди имат лишените от свобода. Двама много различни кандидати, и двамата достойни. Труден избор, ще решавам наесен.

Министерството на енергетиката ще се оглавява от млада жена с предприемачески нюх – Малката кибритопродавачка. Очаквам всички гласове от Костенец да бъдат за моята партия, тъй като преминаването от традиционните енергийни източници към кибритени клечки ще изненада неприятно всички големи енерго-дружества, които имат апетити към България. Освен това, очаквам одобрението и на еколозите, и авантюристите. Тук включвам и соц-носталгиците.

Здравеопазването ще се поеме от Мерлин –популярен фармацевт с богат управленски опит, доказал се вече на запад. С експерт като него няма начин да не угодя на масовия гласоподавател, който е склонен да се лекува с бабешки чайове и да отрича съвременната медицина. Министър Мерлин ще ни върне набързо там, накъдето и без това сме тръгнали – към Средновековието.

Безспорно министерството на земеделието, храните и горите трябва да се поеме от Червената шапчица. Тя е доказан експерт в областта и въпреки очевидната си партийна принадлежност, ще спечели гласовете и на политически неутралните гласоподаватели, природозащитниците, ловците и бабите, които така или иначе са си „червени“.

Министерството на икономиката се обединява с министерството на финансите и отива при Чичо Скрудж. Мисля, че всички ще останете доволни, защото ще има еднакво малко пари за всички и много за господин министъра.

За министерството на културата се колебая между Бай Ганьо и Пениуайз. В лицето на Бай Ганьо имам ценител на изкуството, при това на традиционното, българското, който със сигурност ще въведе малко ред и ще прати операта, театъра и балета на кино, за сметка на циганските оркестри. Но пък Пениуайз има силни аргументи, най-малкото, професионалист е в своята област. Но пък тесен специалист… Оставям си време да помисля и да преценя нагласите на гласоподавателите към двамата господа.

Министър на младежта и спорта мисля да направя Баба Яга, защото през годините се е доказала, че умее да кара децата да тичат и да поддържат спортна форма. Освен това е почитателка на дисциплината и здравословното хранене, така че не виждам кой би се справил по-добре от нея на този пост.

Министър на образованието и науката ще бъде Спящата красавица. Тук идеята ми е да спазя тенденцията образованието да се ръководи от заспали лелички, които векуват в инспекторатите и канцелариите на министерството. Промяна няма да има, а по-скоро допълване на състава с най-подходящия началник.

Начело на министерството на околната среда и водите слагам Малката русалка. Хем е експерт, хем умее да работи с хора, хем не е съвсем човек, но пък е жена, и то с рибешки произход. Политически коректен избор, с който печеля с един удар еколози, малцинствени групи и феминистки.

За министър на отбраната съм избрала мъж – Храбрият оловен войник. Консервативен избор, но пък с намигване към враговете, че и на куц крак ще ги бием.

В министерството на правосъдието ще се разпорежда Пинокио. Вярно, ще лъже много, но поне ще му личи. Освен това, трансджендър общността ще се припознае в негово лице заради дългогодишната му борба да бъде истинско момче.

Министър на регионалното развитие и благоустройство може да бъде единствен Робинзон Крузо, който е доказал, че може да се справя с тежки условия, а в България ни трябва точно такъв човек. До 28 години ще сме стигнали поне нивото на неговия остров, а това е доста обещаващо.

Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията се преименува на министерство на транспортна, космоса и съобщенията и минава под опеката на Малкия принц. Ще кажете, прекалено млад е, но кой друг, освен хлапе, ще заложи пътуването до незнайни планети като основен приоритет в програмата си?

Министерството на труда и социалната политика отива в ръцете на Робин Худ. Тук отново няма да има промяна – просто продължавам политиката да се взимат пари от работещите и да се дават на неработещите малцинства. Освен ромския вот, очаквам да привлека и почитателите на шумкарството.

Министерството на туризма се оказва доста проблематично, но все пак се спирам на Хитър Петър, който ще възроди магарешките междуселски турове. Стига вече круизи, чартъри и глезотии. Време е да се върнем към корените си.

Остана ми само един министерски пост – този на министър-председател. Тук обаче се затруднявам. Не че не познавам подходящи герои, напротив, но не знам как биха се сработили с екипа, който току-що ви представих. Крал Артур беше моят избор, но отказа категорично, поради монархическите си настроения. Пък и с такъв като него само ще загубя гласове – държи на реда и справедливостта. Все неща, на които гражданите на Република България държим само на думи, но опита ли се някой да ги въведе – почват протести.