Завърши и този олимпийски ден. Поредният комплект медали виси с огромна тежест на шиите на шампионите, които вече не са като останалите спортисти. Шампионите са различна порода - те могат, те знаят как, от тях изискват, те успяват да спечелят. Но не за шампионите ми се пише тази вечер, а за другите - посредствените. Онези, които отиват на състезание с ясното съзнание, че нямат качествата на победителите.
Чудя се, какво мотивира тези слабаци всеки ден да ходят на тренировки и да се раздават упорито, макар самите те да са наясно, че никога няма да достигнат до върха? Сигурно любовта към спорта е по-силна от желанието за победа и по-голяма от егото. Защото аутсайдерите винаги продължават. Не се отказват след поредната разгромна загуба. Не се демотивират, когато медалите отиват при големите. Не се страхуват да излизат пред публика, която никога няма да запомни и да скандира имената им. Те участват отново и отново, за да бъдат побеждавани от силните, които рухват, когато случайно се провалят в едно-единствено състезание.
Какво преследват слабите спортисти, не знам. Не знам дали реалността им тежи повече от медала на шампионите, но им се възхищавам и тяхната посредственост ме вдъхновява. Велико е да излезеш на състезание за победа и да се пребориш за нея, но е не по-малко велико да се изправиш срещу най-добрия и да понесеш търпеливо и с чест сигурната загуба. Шампионите не се примиряват със загубите и се отказват, щом те зачестят. Посредствените обаче продължават. Затова спортът ще пребъде.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.