На какво не ги учим в училище? (Самопризнанието на един учител)

Модерно е да се говори за излишните неща, на които учим децата в училище и онези, на които не ги учим, а трябва. Даже излезе книга със заглавие от този род преди години (не съм я чела), но аз съм по-скромна и ще се огранича до съвсем кратък текст, в който ще изкажа възмущение от пропуските в образователната система и в частност, в учителския труд. Може да приемете следващите редове като самопризнание на един учител. 

На първо място, признавам, че не съм научила децата на никакви полезни навици, като например, да пушат, при това със стил. Заслугата си е изцяло ваша, уважаеми родители, поздравявам ви за което. Моят принос се ограничава до скромното (и виновно) навеждане на глава, щом мина край група осмокласнички, до една с цигари, които „опъват“ опитно, сякаш цял живот това са правили. Признавам, умението за „опъване“ не е излишно (и за момичетата, и за момчетата) и много скоро ще им потрябва в живота, на друго място. На някои от по-хубавките госпожици (и господа) това умение дори ще носи пари, но кой от нас, задръстените даскали, да ти мисли за тия неща, покрай излишните уроци, с които ги занимаваме… Не обръщам внимание на полезните свойства и на други вещества, които децата харесват – алкохол, енергийни напитки, трева, райски газ… Причината? Сами си отговорете (жокер: не защото хал хабер нямам от химия). 

Като друг голям пропуск отчитам, че не съм научила дори един ученик да се държи правилно в обществото, т.е. нагло, безпардонно, безочливо. Добре, че децата си го могат и сами (поне някои), че да се оправят в живота. Тук отдавам заслуженото на добрите примери у дома, на улицата, в градския транспорт, дискотеката и в „Тик-ток“. Като споменах „Тик-ток“, там децата имат наистина отличен пример в лицето на известните инфлуенсъри, които, за разлика от загубена даскалка като мен, успяват (т.е. стават известни с това, че са известни), без да влагат много труд, а да извлечеш максимум резултат с минимум разход на енергия си е основен принцип във физиката.

Като стана дума за лесното в живота, не уча децата, че мечтите се сбъдват. Осъществяват се цели. Разликата не е голяма за някои от вас, но всъщност прилика между двете твърдения няма. И никога не ги уча да оцеляват, а да живеят (по възможност, смислено за себе си и за света).