"Чухте ли - ще бутат МОЧА?
Няма да оставят плоча" -
шепнат комунисти дърти
и не дават да се кърти
нито камък от гранита,
сякаш някой тях ги пита.
Вадят стари автомати
от ковчега, щом разклати
тежък чук глава гранитна.
Отдели се и политна
върху бабите на пост -
кръв избликна, пукна кост.
И настана олелия,
и изля се куп помия
върху варвари с длета,
причинили таз беда.
Но, другарки, май скелроза
ви е праснала в колхоза
и изтрила от главите
как започнали са дните
на Съветските братушки -
вашите любими дружки -
от Девети, от преврата
и как трепали са "брата"
българин и как рушили,
със бетон как задушили
всяко стръкче, всяко цвете,
въоръжени с чук в ръцете.
Но за тяхна зла бедна
вече други времена
са дошли, дни на разплата
с каменнния нашей брата.
Както е дошъл, така
ще да падне в таз борба.
С кръв издигнат, в кръв умрял -
вечна памет и дотам.
Да остане само спомен,
но да не стърчи огромен
в моята страна свободна,
мила, бащина и родна.