В памет на МОЧА

 "Чухте ли - ще бутат МОЧА?

Няма да оставят плоча" -

шепнат комунисти дърти

и не дават да се кърти

нито камък от гранита,

сякаш някой тях ги пита.

Вадят стари автомати

от ковчега, щом разклати

тежък чук глава гранитна.

Отдели се и политна

върху бабите на пост -

кръв избликна, пукна кост.

И настана олелия,

и изля се куп помия

върху варвари с длета,

причинили таз беда.

Но, другарки, май скелроза

ви е праснала в колхоза

и изтрила от главите

как започнали са дните

на Съветските братушки -

вашите любими дружки -

от Девети, от преврата

и как трепали са "брата"

българин и как рушили,

със бетон как задушили

всяко стръкче, всяко цвете,

въоръжени с чук в ръцете.

Но за тяхна зла бедна

вече други времена

са дошли, дни на разплата

с каменнния нашей брата.

Както е дошъл, така

ще да падне в таз борба.

С кръв издигнат, в кръв умрял -

вечна памет и дотам.

Да остане само спомен,

но да не стърчи огромен

в моята страна свободна,

мила, бащина и родна.