Разкряка се петел надут, наперен:
„Станете!
Пръв будител съм ви аз!“
Навирил
клюн на плет, високомерен
на
първоноемврийско утро в ранен час.
Сънливите
кокошки той разбуди
със
своя крясък шумен и за миг
във
курника, без много да се труди
създаде
олелия. С гневен вик
събуди
се стопанинът. Ядосан
от
тази луда птича глъч
сатър
наточи и петела смотан
посече
той, изпълнен с дива жлъч.
Несложната
поука в тази басня
надявам
се, разбирате добре:
избирай
си да будиш с мисъл ясна
кого
и как, за да не вриш в гърне.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.