9 септември

Вън се чува страшна глъчка, 

грее ярка петолъчка,

а във фейсбук публикация:

"Почва се манифестация!".

 

Насъбрали са се стари

комунисти и другари

се здрависват и наричат,

а отвсякъде се стичат

 

бабички с походки дръзки –

всичките с червени връзки –

и възпяват те в слова

Ленин – тяхната звезда.

 

Подир тях със бодра песен,

че животът им е лесен,

маршируват ученици

с униформи на войници.

 

Изведнъж, докато пеят,

всички спират да се смеят.

Виждат ме – стоя безстрастно.

Някой нареди ми властно:

 

„Следвай ни! Светът е наш!“.

Тогава проявих кураж

и извиках: „Свобода!“,

но тълпата се събра…

 

Тоз кошмар благополучно

свърши – телефонът звучно

изввъня и ме събуди,

комунистите прокуди.