Най-шумната нощ
Минава полунощ, но не е възможно да се спи в този шум. Чувам
тежкото дишане на голямата, черна муха, излегнала се върху рамката на
прозореца; усещам как стоножката премества всеки един от краката си по пухения
килим, а скърцането на стана, с който паякът тъче паяжината си, е направо
нетърпимо. Един комар с повреден мотор гони нощна пеперуда и двамата вдигат
страхотен прах. Прашинките се сгромолясват с трясък на пода и смущават съня на
листната въшка, която кърти яко под листото на кайсията, която така и не изядох
за десерт. Въшката сънува кошмар, върти се, бълнува и крещи на сън. Хлебарката
меси хляб върху паянтова маса и шумно блъска тестото върху плота. А на мен не
ми остава нищо друго, освен да се ослушвам за звъна на изгряващото слънце и да
посрещна с кръвясали очи новия ден. Но първо да мине и тази нощ. Най-шумната
нощ.
***
Чудя се какво би било, ако имаше в обращение монета, на чиято
лицева страна е любовта, а на гърба – болката. Вземеш ли монетата, тя ще те
направи богат, но и ще ти причини болка. Откажеш ли се от болката, губиш цялата
монета и си оставаш беден. Богат или беден би избрал да бъдеш?
***
Стоят пред мен – свежи, влажни и неустоими. Малки капчици
вода се стичат по крайчетата им. Не издържам на изкушението! Близвам ги леко с
върха на езика. Усещам сладостта им. Това ме възбужда. Захапвам. Зъбите
разкъсват нежната кожичка и се впиват в месестата плът. Топлина изпълва устата
ми. Душата крещи от удоволствие. Тънка кървавочервена струйка потича по бузата
ми, но аз не спирам – продължавам да гриза още по-настървено и страстно тези
две сочни, алени череши.
***
Светът спи, а ние с
Луната пием „Кока-кола” сред звезди, улични котки и налудничави мисли. На сутринта
всичко отново ще бъде нормално… или ще изчезне.
