Среднощни

Най-шумната нощ

Минава полунощ, но не е възможно да се спи в този шум. Чувам тежкото дишане на голямата, черна муха, излегнала се върху рамката на прозореца; усещам как стоножката премества всеки един от краката си по пухения килим, а скърцането на стана, с който паякът тъче паяжината си, е направо нетърпимо. Един комар с повреден мотор гони нощна пеперуда и двамата вдигат страхотен прах. Прашинките се сгромолясват с трясък на пода и смущават съня на листната въшка, която кърти яко под листото на кайсията, която така и не изядох за десерт. Въшката сънува кошмар, върти се, бълнува и крещи на сън. Хлебарката меси хляб върху паянтова маса и шумно блъска тестото върху плота. А на мен не ми остава нищо друго, освен да се ослушвам за звъна на изгряващото слънце и да посрещна с кръвясали очи новия ден. Но първо да мине и тази нощ. Най-шумната нощ.

***

Чудя се какво би било, ако имаше в обращение монета, на чиято лицева страна е любовта, а на гърба – болката. Вземеш ли монетата, тя ще те направи богат, но и ще ти причини болка. Откажеш ли се от болката, губиш цялата монета и си оставаш беден. Богат или беден би избрал да бъдеш?

                                                                                                              

***

Стоят пред мен – свежи, влажни и неустоими. Малки капчици вода се стичат по крайчетата им. Не издържам на изкушението! Близвам ги леко с върха на езика. Усещам сладостта им. Това ме възбужда. Захапвам. Зъбите разкъсват нежната кожичка и се впиват в месестата плът. Топлина изпълва устата ми. Душата крещи от удоволствие. Тънка кървавочервена струйка потича по бузата ми, но аз не спирам – продължавам да гриза още по-настървено и страстно тези две сочни, алени череши. 

***

Светът спи, а ние с Луната пием „Кока-кола” сред звезди, улични котки и налудничави мисли. На сутринта всичко отново ще бъде нормално… или ще изчезне.