Футболният контекст на литературата

Наред с видимата история, всяко литературно произведение съдържа скрит контекст, който може да бъде разчетен единствено от специалисти. И ако тези специалисти бяха по-широко скроени, наред с библейския и историческия контекст, щяха да открият още един много важен контекст на литературата – футболния. Само че за повечето литератори е обидно да гледат футбол, защото смятат, че гледането на футбол те превръща в идиот. Може и да са прави, само че важи и обратното – негледането на футбол не те прави непременно интелектуалец. Но както и да е, видяло се е, че не от истински познавач на литературата ще научите за футболните препратки в книгите, а от мен – една проста футболна фенка, която по някаква случайност може и да чете.

И така, за загрявка да започнем с нещо познато – приказките. Например „Червената шапчица”. На пръв поглед нищо в историята не намеква за връзка с футбола. И тъй като съм сигурна, че досега не ви се е налагало да разсъждавате в тази насока, ще го направя вместо вас, а вие внимавайте – очаквам сами да откриете футболните отпратки  в следващите произведения, с които ще ви занимая.

Заглавието „Червената шапчица” насочва към отбор, играещ с червена екипировка. А такива отбори колкото щеш – само от заглавието трудно може да бъде отгатнато за кой от всички става дума. Затова се насочваме към героите – Шапчицата, бабата, ловецът, вълкът… Ето! Открихме следа. Кой отбор е известен с прозвището „вълците” и играе с червена екипировка? Оттук вече лесно стигаме до извода, че става дума за италианския Рома. В приказката обаче има още скрита футболна символика, свързана с героите и сюжета. Да започнем с това какво символизира бабата. Най-напред да попитам какви са отличителните характеристики на една баба? За да стане баба една жена, тя най-напред трябва да стане майка, а в консервативната патриархално настроена Италия това значи, че най-напред трябва да се омъжи. А омъжената жена се нарича госпожа. Освен това бабите са стари – значи по същество бабата е стара госпожа. И така се сещаме за „Старата госпожа”, а кого наричат така? Разбира се, че става дума за Ювентус. Значи приказката е алегоричен разказ за мач между Рома и Ювентус, който се е играл на „Олимпико” и е спечелен от домакините с помощта на съдията. Знам, че ви е трудно да се досетите как разбрах всичко това, затова ще обясня. В приказката се казва, че Червената шапчица, следвана от вълка, тръгва към къщичката на бабата, т.е. отборът на Рома отива на „Олимпико”. В кошницата на Червената шапчица има питка. Питката е кръгла, също като футболната топка, а изразът „да ти напълнят кошницата” означава „да ти вкарат гол”. Значи Рома са допуснали гол във вратата си и Юве води в резултата. Обаче казах, с помощта на съдията. И тук идва моментът, в който трябва да ви обясня кой е ловецът: ловецът в приказката играе ролята на футболния съдия. Както знаем, ловецът застрелва вълка и спасява бабата, което трябва да се тълкува така: със своите тенденциозни отсъждания  съдията „убива” отборът на „Вълците” и така спасява от загуба „Старата госпожа”.

Видяхте ли, че не е толкова трудно, когато се позамисли човек? Сега е ваш ред, отново с приказка – „Снежната кралица”. Ще помагам: цветовете в заглавията насочват. Не виждате цвят? Добре, да караме дума по дума: каква е първата ви асоциация, когато чуете прилагателното „снежно”? Моята е бяло. Значи става дума за отбор с бели екипи. Първата дума обикновено винаги насочва към цвета на екипа, а втората – към символ, свързан с отбора. В такъв случай, към какво насочва „кралица”? Към  крал… кралство… кралски клуб… И ето, че разгадахме загадката – бели екипи, „Кралският клуб” – разбира се, че това е Реал Мадрид.

Понякога заглавията се отнасят очевидно за даден отбор. Например „Червено и черно” – любимият роман на феновете на Милан. В това произведение са описани събитията, довели до преминаването на френския футболист Жулиен Сорел в състава на росонерите. Младият Сорел е звездата на Вериер, феновете го боготворят, идол е на всички деца. Той обаче е и известен плейбой и след като преспива с мадам Дьо Ренал – съпругата на кмета и собственик на отбора, Жулиен е продаден в италианския Милан, където играе до края на кариерата си. С миланския гранд Сорел печели едно скудето и два пъти играе финал за Шампионската лига, като успява да се разпише и в двата мача, които в последствие неговият отбор губи.

Но стига толкова за Серия А. Да поговорим малко за френската Първа лига. „Парижката Света Богородица” е романът, чието заглавие образува абревиатурата ПСЖ. Забравих, че вие ще видите абревиатурата ПСБ, защото още се учите. Добре, ще обясня и това. Да започнем с Богородица, защото от нея идва разминаването в буквите. Най-напред трябва да разберем каква всъщност е тя. Майка на Исус? Да, и това е правилно, но ни трябва нещо по-общо. Съпруга на Йосиф? Топло, но пак не ни върши работа. Кажете го малко по-просто. А, „жена на Йосиф” вече е друго нещо. Богородица преди всичко е жена. Заменяме Б от Богородица с Ж от жена и става ПСЖ. Сега знам, че се чудите защо се налага тази замяна и си мислите, че си нагласям произволно фактите, само и само да докажа нещо. Обаче не е така. ПСБ и БСП – виждате ли приликата? Ето това са искали да избегнат създателите на парижкия клуб. Затова се е наложило тълкуването на заглавието.

Ако си мислите, че в световната литература няма заглавия, посветени на българския футбол, много се лъжете. „Сто години срамота” е роман, излязъл по случай стогодишнината на ПФК „Левски” София. В него са събрани историите на всички позорни представяния на „сините” в Европа и в родината. Джон Стайнбек също посвещава роман на „отбора на народа” – „Небесните пасбища”. Ако не виждате връзката – започнете от цветовете, както съм ви учила. Припомнете си как скандират в Сектор Б: „Какво е небето? – Синьо…”. Има ли дума в заглавието, която да насочва към синия цвят, подобно на този левскарски въпрос? Правилно, имаме „небесни”, което означава, че са сини. Колкото до пасбища – всички знаем, че „Герена” е известен като „говеждия стадион”, а левскарите – като говеда. Говедата пасат на пасища или пасбища, пасбищата са небесни, което ще рече сини… Няма съмнение, че Джон Стайнбек наистина е бил „червен” и затова вместо да озаглави произведението си „Стадион Георги Аспарухов” или „Герена”, е предпочел подигравателното „Небесните пасбища”.

Има и романи, които са посветени на големи футболисти. Такъв е случаят със „Спасителят в ръжта”. Сигурна съм, че на пръв поглед ви е трудно да се досетите за кого е писал Селинджър, но няма страшно – аз съм тук, за да ви спася. Думата „спасителят” събужда асоциация със спасяване на дузпи и насочва към вратар. Вратар, който често спасява отбора си, т.е. трябва да е много добър вратар. Да видим дали има още жокери в заглавието. Имаме само една ръж, която и на мен не ми говори кой знае колко... освен… може би коса с цвят на ръж? Русокос вратар, който спасява решителни дузпи, например. Да видим: в четвъртфиналния мач срещу Италия от Евро 2016 вратарят на Германия Мануел Нойер спаси много важна дузпа. Ясно – „Спасителят в ръжта” е биографична книга за Мануел Нойер. И това заглавие се оказа съвсем лесно за разшифроване.

Не всички заглавия обаче се отнасят за футболисти и отбори. „Черният корсар” е книга, посветена на едни много важни участници във всеки мач – съдиите. Към тях ни насочва черният цвят. Малко по-сложно е с думата „корсар”. Защо съдиите са определени като черни корсари? Всеизвестен факт е, че когато съдиите поискат, подобно на корсари могат да „ограбят” един отбор, като не отсъдят дузпа в негова полза или дадат измислен червен картон на важен играч, например. До голяма степен съдиите са престъпници, също като пиратите и от тази гледна точка Емилио Салгари е подбрал много подходящо заглавие.

„Престъпление и наказание” на Достоевски пък е първият правилник, в който се посочва как се санкционира всяко едно нарушение във футбола. Този роман е залегнал в основата на всички съдийски наредби на УЕФА.

Има и забавни книги на футболна тематика, посветени на пропуските от бялата точка. „Брулени хълмове” напомня на израза „обрули орехите”, използван често от феновете за описание на нескопосани и неточни удари към вратата. Като дузпата, която Симоне Дзадза изпълни на последното Европейско. В „Брулени хълмове” са описани всички пропуснати дузпи в решителни мачове от големи футболисти, оказали се впоследствие фатални.

Надявам се, че схванахте в общи линии как да търсите футболната символика в книгите. Иска ми се да сте разбрали и друго – дори най-големите писатели са били страстни футболни запалянковци и това не им е попречило да бъдат велики и да създадат прекрасни литературни произведения. Напротив. Много творби изобщо нямаше да се появят, ако техните автори не бяха се вдъхновили от случващото се по терените. Затова гледайте повече футбол. Кой знае, утре може и вие да създадете някой шедьовър.