Да пийнем биричка и да хапнем поничка за здравето на Васил Левски

Кетърингът беше на много високо ниво. Още щом пристигнах на площада в Карлово, където се намира и паметникът на рожденика, ме лъхна приятната миризма на понички и захарен памук. Браво! Един истински рожден ден не може да мине без сладкиши. Вярно, че липсваше тортата, но аз съм възпитан гост и няма да мрънкам. Благодарна съм и за това, което имаше.

Иначе на партито бяха дошли много хора от всякакви възрасти. Симпатично хлапе попита едно още по-симпатично хлапе: „Оо, к'во прайш тука е, брат?", а „братът” отговори: "Ей го. Дойдох малко да погледам зарята".

 Закъснях малко, затова трябваше да стоя в ъгъла на купона, до група местни интелектуалци. Единият от мъжете през цялото време се опитваше да пресметне каква част от собствената му заплата отива за заплата на кмета на Карлово и каква - за председателя на НС. Но не беше само този дерт на главата му. Вълнуваше го колко ще плати Общината, т.е. самият той за празника на най-великия българин. Умен човек. Не спря да мисли на глас, дори когато засвириха химна. А през това време жена му най-спокойно си пушеше цигарката зад гърба на няколко млади семейства с деца и не обърна никакво внимание на дертовете на своя мъж. Накрая гърмежите прекъснаха целия му поток от мисли, хората спряха да ловят покемони с телефоните си и започнаха да снимат фойерверките. И когато всичко утихна, тълпата бързо се разотиде. Покрай мен минаваха развълнувани мъже и жени, просълзени от красивите ракети, които се взривяваха в небето в продължение на няколко минути. И когато и последният изстрел заглъхна, за секунди площадът се изпразни и там, самотен и изоставен, остана само паметникът на Левски. Както се случва на всеки рожден ден - когато свърши купонът, всички се разотиват и изоставят рожденика да "разчиства труповете", както казваше моят класен навремето. И така, героят на вечерта изпрати мълчаливо гостите си, които оставиха след себе си само фасове, пластмасови бутилки и някое и друго цвете, от уважение към традицията. Гости, които дори не бяха дошли на площада заради него.