Нищо лично

Само не ми казвай, че според теб Злото не съществува и че никога не е действало срещу теб. Съществува си. И си действа. И срещу теб също. И не ми казвай, че Злото не е оправдавало преднамерените си действия, които са прецаквали точно теб – невярващия в съществуването му – с думите „извинявай, нищо лично”.

Всъщност аз вярвам на Злото. Вярвам, че в действията му наистина няма личен мотив, т.е. че целта му не е да съсипе точно твоя живот, да провали точно твоите планове, да злепостави точно теб и да те направи нещастен. Злото просто има нужда да върши това – да нанася умишлено вреди. Шантавичко е наистина, но всеки си има хоби. На някои хобито е да играят футбол, на други – да гледат сапунени сериали, на трети – да готвят, а на Злото – да прави гадории. Няма значение дали са на теб или на някой друг – удоволствието за него  е винаги едно и също, стига да има страдаща жертва. А ти си мислиш, че си важен някому, било то и на Злото. Мислиш си, че то мисли за теб, когато крои злонамерените си планове, с които да скапе деня ти. Въобразяваш си, че то полага усилия заради теб и че иска да те накара да се чувстваш зле. Не! Няма такова нещо! Ти си абсолютно незначителен – една случайна личност, чиято болка радва извратената душа на Злото. То не върши злини, за да те направи нещастен, а за да ощастливи себе си. Защото, какво друго може да донесе удовлетворение на Злото, ако не вършенето на злодеяния. Но то ги прави някак инстинктивно, несъзнателно, защото такава е природата му – зла – и то просто ù се подчинява. Ти нямаш нищо общо. Ти не си важен за него. И ако не беше толкова самовлюбен и не изпитваше такава остра нужда да си винаги в центъра на вниманието щеше да забележиш, че Злото, също като теб, е един голям егоист, който се ръководи единствено от собствените си интереси и преследва единствено собственото си щастие, част от което е твоето нещастие. И в неговите действия наистина няма нищо лично спрямо теб, колкото и да ти е неприятно.

Но ако Злото не действа против теб, а просто задоволява личната си потребност от вършене на злини, това значи ли, че и Доброто не ти прави добро, за да ти е добре на теб, а го прави, за да му е добре на него? Ръководи ли се и то от егоистични подбуди? Ами а добър ден, както се казва, най-после се усети.

 Ама чакай, как е възможно, нали е Добро, викаш? За какъв егоизъм говориш? Доброто има добри намерения… в които аз имам съмнения обаче. Защото, ако Злото е създадено, за да върши лоши неща, то Доброто пък е родено да прави добрини. Не е важно на кого – то просто има вроден инстинкт да дава от себе си. Но дали иска да даде лично на теб, или просто иска да се освободи от нещо, което има в излишък, без да се интересува кой ще се възползва от даденото? Вярно, дори ако мотивът на Доброто се окаже егоистичен, поне ефектът върху теб е положителен, защото все пак получаваш нещо. Но пък, от друга страна, и кошчето получава остатъци от недоядени сандвичи, наръфани банички, скъсани чорапи и какво ли не още. Понякога, по стечение на обстоятелствата, в него попадат и цели, недокоснани, пресни и вкусни лакомства, които някой просто не е имал време да дояде, защото е трябвало да се качи в автобуса, например. Така е и с добрините. Доброто просто има нужда да върши добри дела и ти се оказваш неговото кошче, в което то „изхвърля” своята добрина (за да не я пилее и „хвърля” ей така, насред улицата, както се хвърля фас или употребена пластмасова чаша. Така не е възпитано!) Да бъдеш кошче за чуждите добрини – ей това се казва чест!

Много ми е симпатичен наивният начин, по който възприемаш действията на Злото и Доброто. Ти вярваш, че Злото наистина може и да не ти вреди умишлено и допускаш, че в неговите действия няма „нищо лично”, а в същото време си убеден, че Доброто винаги действа целенасочено и „лично” спрямо теб. А в действителност, колкото и да ти е неприятно, самовлюбено нарцисче, никой на този свят не се ръководи от мисълта как би се почувствал ти вследствие на неговите действия. Или може би не е съвсем вярно – и Злото, и Доброто се интересуват от твоите емоции, но само дотолкова, доколкото те влияят пряко върху техните собствени чувства. Злото ще ти прави злини, защото това го прави щастливо, Доброто – добрини, за да зарадва собствената си душа. Но нищо от това, което правят Злото и Доброто не е заради теб.

Това е истината. Съжалявам. Нищо лично.