Какво искат българите

От няколко месеца из социалните мрежи се разпространява нещо като декларация, в която са събрани желанията на Българите (така и не разбрах причините за употребата на главна буква при изписването на нашата националност, както и присъствието/отсъствието на някои препинателни знаци в текста,  но както и да е – по-добре да пишеш неграмотно, но смислено, отколото да пишеш глупости, спазвайки правилата за правопис). Притеснителното обаче е, че исканията на българите (позволете ми да се придържам към речника и да пиша „българи” с малка буква, както повелява нормотворецът) са хем неграмотно написани, хем са глупави. Някои от тях са направо абсурдни и взаимно изключващи се или, най-малкото, изпълнението на едното искане обезсмисля другото.

Например желанието за безплатно образование. Пълна глупост! За какво ви е да е безплатно? Все едно имате намерение да се възползвате от тази услуга. По-добре пиенето да е безплатно. Много важно, че няма да се плаща за учебници, като и без това българските родители нямат намерение да харчат парите си за помагала. Ама ракията? От нея всеки има нужда.

Впрочем, образованието и сега е безплатно. За всички… включително за работещите в сферата (не мрънкам по даскалски заради ниските заплати). На всичкото отгоре е и задължително. Пиенето обаче се плаща. Слава богу, поне не е задължително. Та думата ми е, че искане за безплатно образование трябва да се редактира, другари и другарки братя българи. Вместо безплатно образование искайте безплатно пиене. И задължително. Пък образованието  - нека баламите, на които им е притрябвало, да си го плащат. Даже предлагам да му сложат акциз – всички знаем крилатата фраза, че образованието (висшето най-вече) не е простило на никого (както и алкохолът де, но да не издребняваме). И нека бъде по желание, а не по задължение.

Обаче това няма да стане и знаете ли защо? Защото няма как истински ценните неща, каквото е пиенето, да са безплатни. Сега, макар че алкохолът е бая скъпичък, потреблението е стабилно, пък представяте ли си какво ще стане, ако е без пари? Производителите на алкохол няма да смогнат да произвеждат толкова, колкото се изпива. А, от друга страна, образованието никога няма да стане платено, защото търсенето му е ниско, дори когато е безплатно. Стане ли платено – ще изчезне напълно (ако приемем, че все още го има).

Друго глупаво искане е искането за „добре платени работни места”. Абе будали, вие акъл нямате! Защо изобщо се бутате за работни места? По-добре направо искайте да не работите. Но отстоявайте исканията си да получавате заплата – 1200 лв минимална, доколкото помня (защо толкова малко, не мога да разбера).

Иначе съм съгласна за безплатното здравеопазване, пътища, освобождаване от данъци (но не само на хората с увреждания, защото това е дискриминация), безплатни „кибапчита, кифтета и лимонада” и, изобщо, всичко да е безплатно. Това е начинът да се справим с битовата престъпност и да изчезнат кражбите.

И сега става оплетено – след като всичко е безплатно, значи всеки може да си взима, каквото поиска, без да плаща и това няма да се счита за кражба. След като е така, тогава за какво ни е МВР и какво спокойствие искаме да ни осигури? Аз, да речем, съм много неспокойна днес, защото любимият ми отбор Интер гостува на Аталанта, а от известно време все падаме от тях. В такъв случай, мога ли да се обадя в районното, за да ми изпратят някой униформен (по-хубавичък, по възможност), който да дойде и да ме успокои?

Не мога да си обясня още едно от исканията на българите – да се намали броят на депутатите от 240 на 120. Няма да хабя енергия, за да размишлявам доколко е разумно числото им наистина да се редуцира. Хващам се за бройката – 120. Защо пък точно толкова? Защо направо не ги намалим на 1/3 или дори 1/4… и така до 1/10 (само с 1/7 и 1/9 трябва да внимаваме, че се получават дробни числа, а това ще навреди на целостта на нечие депутатско тяло)? Единственото логично обяснение е, че най-лесно се дели наполовина и затова толкова упорито настояваме (не съм убедена дали това е наше желание, или на един гологлав и празноглав шоумен) за парламент със 120 народни представители.

Да се върнем пак на ползите от безплатните стоки и услуги. Мисля си за това и започвам да си задавам още един въпрос – ако искането наистина бъде изпълнено, как ще харчим заплатите от минимум 1200 лв? Да не ни ги дават изобщо тия пари тогава, по-добре. Обаче ако не ни дават пари, тогава защо да работим? Нали трудът трябва да се заплаща, за да не се чувстваме недооценени. А ако не работим, кой ще произвежда безплатните стоки? Ама те пък, като са безплатни, каква ни е ползата да ги произвеждаме, след като няма да спечелим от тяхната продажба?... Ааа, че сложно стана, като се замислих! Да не бях мислила, по-добре.

***

Накрая, да обобщим исканията на българина – да не работи, да получава голяма заплата и всичко да му е безплатно (и 120 броя депутати). И пита българинът толкова ли много иска. А аз питам българина толкова ли малко мисли.