Фалшивите герои и послания в приказките… и политиката

Откакто е почнала предизборната кампания, имам чувството, че съм се върнала в детството, защото непрекъснато слушам сладки фантасмагорични приказки, в които главни герои са все честни и почтени люде, които в своите фантазии накрая побеждават злото и благодарение на тях справедливостта най-после възтържествува. От телевизионния ефир и социалните мрежи Корнелия Нинова, Бойко Борисов, Радан Кънев, Евгений Михайлов, Веселин Марешки и останалите мераклии за власт, подобно на ония мошеници Шехерезада, Братя Грим, Шарл Перо, Андерсен и Ран Босилек се опитват да ни убедят, че доброто винаги побеждава и че след 26-и март ще заживеем в един по-добър свят (ако изберем определена партия, разбира се). Обаче ние не сме толкова прости и знаем, че доброто побеждава само в приказките. Да не говорим, че и там е спорно кои всъщност са добрите и кои – лошите и какво значи справедливост.

Изглежда, „Али Баба и четиридесетте разбойници” е била любимата приказка на повечето партийни лидери (и претендиращите да бъдат такива). В нея на пръв поглед е лесно да се определят положителните и отрицателните герои. Естествено, лошите са тези, които са забогатели по незаконен начин чрез кражби, убийства и какви ли не престъпления. Затова и в приказката са наречени разбойници. Автоматично бедният Али Баба се превръща в техен антипод и печели симпатиите на читателите с това, че накрая надхитря разбойниците, взима им богатството и така тези богатства се предават „от внуци на правнуци и много поколения живели щастливо от тези неизброими богатства”, както пише в приказката.

Читателите са добродушни будали, които понякога нямат навика да мислят и се радват, че Али Баба успява да прецака разбойниците, вместо да си зададат въпроса доколко е морална постъпката му и има ли право той да се разпорежда с крадените пари. Според него „не е кражба да вземеш това, което другите са откраднали”. Ако анализирате по-задълбочено постъпката на Али Баба, когото може би сте харесвали като деца, сами ще стигнете до извода, че той е един хитрец, намерил начин да забогатее лесно. Али Баба не се противопоставя на разбойниците, защото иска да възстанови реда; той не се ръководи от благородство, като Робин Худ, който също краде от крадците, но само за да върне откраднатото на обикновените хора. Али Баба  е прагматичен и безкрупулен – за да запази за себе си незаконно придобитото имущество той стига до там да прикрива убийството, което извършва неговата прислужница Моргиана. В крайна сметка, народът няма никаква полза от това, че Али Баба разбива престъпната групировка, защото благата остават единствено за него и наследниците му.

В този ред на мисли, ако анализирате мотивите на лидерите на новопоявилите се партии, след първоначалната емоционална реакция и одобрение със сигурност ще се появят съмнения, че и те, подобно на Али Баба искат да унищожат шайката разбойници БСП – ДПС… и на свой ред да присвоят това, което проруската коалиция е окрала и натрупала в пещерата със съкровищата. И ако, да речем партията на Местан спечели изборите, гласувалите за ДОСТ ще забогатеят, толкова колкото и тези, които искрено се радват на успеха на Али Баба.

Оставям настрана предизборната надпревара. Ще разгледам сега няколко известни приказки през призмата на закона, за да докажа още по-ясно, че са сбъркани от морална гледна точка, а оттам са се сбъркали и нашите представи за това кое е редно и кое – не.

Най-напред давам пример с любимата на малките момиченца приказка „Червената шапчица”. Най-обичаният герой от тази история е ловецът, който убива „лошия вълк” и спасява бабата и внучката от сигурна смърт. Финалът на приказката е погрешно възприеман като щастлив, а пасивността на природозащитните организации е престъпна. Вълкът е включен в Червената книга на Република България от 1985 година, ловът му е ограничен, а в определени защитени територии – изцяло забранен (виж повече на http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol2/Calupus.html). Обаче никой не се замисля върху това и вместо да се организира протест срещу бракониерите, които избиват безразборно дивите животни, постъпката на мнимия ловец получава широка обществена подкрепа. Пък дали има разрешително за притежание на оръжие – не е важно.

Моята любима приказка пък е „Трите прасенца” и в нея е застъпен проблемът за незаконното строителство. Сигурно всички се възмущавате от това явление и се дразните на разрастващите се ромски махали, в които скромните кирпичени колиби постепенно започват да отстъпват място на многоетажни стабилни постройки. И сигурно доволно потривате ръце, когато по новините съобщят, че някъде е съборено незаконно ромско гето, без да се интересувате от протестите на останалите без дом многолюдни семейства.

Незнайно защо, вълкът, който прилага закона, събаряйки нерегламентирано построените сгради, е представен като отрицателен герой. Подобно на ромите, наглостта на прасетата расте с всеки нов строеж – започва се със скромна сламена къща, след нея се появява дървена, а накрая те вече спокойно строят голяма тухлена къща, без обаче да имат необходимите документи за строеж – нотариален акт, скица за недвижим имот, виза за проектиране, предварителни договори с ВиК и електроразпределителни дружества, геодезично заснемане на парцела (за справка - http://stroitelstvokashti.com/необходими-документи/). Та те дори не са собственици на имота – просто си харесват парче земя, настаняват се там и вдигат къщи. Без да спазват никакви строителни норми и изисквания. Действията им са безотговорни, неморални и незаконни. Вълкът събаря опасните сгради, които са потенциална заплаха за преминаващите и спира опита на трима мошеници да заживеят на гърба на обществото, без да плащат данъци за имотите си.

Въпреки това именно вълкът е обявен за лош, а прасетата, които в крайна сметка успяват да заобиколят закона, са възприети като положителни герои. И това е една от големите беди на нашия народ – издигаме в култ свинята, защото в нейното свинско поведение подсъзнателно припознаваме себе си. А вълкът наричаме „лошия вълк”, защото се опитва да ни попречи да превърнем в кочина цялата страна. И когато някой идеалист като него се опита да ни наложи закона (със сила, защото нито свинете, нито хората разбират от дума), ние намираме начин да го унищожим… и да заживеем дълго и щастливо… в лъжа… ааа, като в приказките, искам да кажа, ама то е все едно и също.