Без коментар за „Нощта е също слънце”

Бързам да разкажа за впечатленията си от шумно рекламирания роман на Божана Апостолова „Нощта е също слънце”, който прочетох снощи. Бързам, защото се страхувам, че ако отложа тази работа за уикенда, вече няма да имам впечатления и няма да мога да напиша нищо, дори негативно. Не че сега е по-лесно – емоционален човек съм и трябва да бъда провокирана емоционално, за да взема отношение по дадена тема. Нещо трябва да ме подразни силно – или да ме ядоса до степен на бяс, или да ми хареса дотолкова, че да не съм в състояние да говоря за нищо друго.

Романът бих описала точно с една дума – разочарование. С две думи – голямо разочарование. Преди седмица гледах авторката в едно съботно предаване и бях впечатлена (отново) от начина, по който говори. И си казах, че задължително трябва да прочета „Нощта е също слънце”. Макар да знаех, че е любовен роман (а аз мразя бози, да напомня). Любовен роман, но от Божана Апостолова – помислих се, че няма начин да не е интересен и че няма опасност да се окаже досадна, сълзлива лигавщина, каквито са всички романи от жанра (да не говорим за писаните от жени). И за пореден път, след като прочетох „на един дъх” романа, се ядосах на своята наивност. Още не мога да повярвам, че Божана Апостолова е авторката на „Нощта е също слънце”. Не вярвам, че тази „намахана” (както сама се определи тя в едно интервю) възрастна дама, която увлекателно разказа на водещата как е „свалила” съпруга си, е написала тази скучна, безлична и банална книга.

„Нощта е също слънце” е типичен представител на жанра. Сюжетът е шаблонен, като във всички познати любовни истории – двама души много се обичат и затова се разделят. Романът е създаден по действителни събития, според анотацията, и разказва любовната история на учителката Силвия и художника Асен, която се разиграва под тепетата в началото на прехода. Накратко, историята е следната: двамата много се обичат, но не могат да правят секс (един с друг). Мъжът обаче все пак прави секс и затова жена му го напуска, след което в продължение на години рони сълзи и мечтае за него. История на човешката глупост – хем искам, хем нямам желание, както казваше един симпатичен беззъб ром.

Проблемът обаче не е единствено в сюжета. Както вече споменах, сюжетът на всички любовни романи е еднакъв. Повечето автори на такива романи обаче нямат претенции да създават висока литература с особено дълбок замисъл. Божана Апостолова обаче има. В голяма част от бозите липсва историческия контекст – там става дума само за любов и секс и ако се махнат тези два елемента, от романите няма да остане нищо. Авторката на „Нощта е също слънце” маркира периода, в който се разиграва любовната драма между Силвия и Асен – започва в първите години на прехода и продължава в новото хилядолетие. Апостолова се опитва да обвърже човешките съдби с политическата ситуация в страната, да напомни за трудностите, пред които се изправят милиони българи в зората на демокрацията, докато призракът на БКП все още витае наоколо. Отношенията между Силвия и нейния син са пречупени през призмата на социално-икономическата обстановка в България, а противопоставянето бедни – богати е натрапчиво и пресилено. В романа всички богати са сложени под общ знаменател „връзкари” и им е лепнат етикета „лоши” (като изключим Асен), а бедните са олицетворение на доброто.

Иначе романът се чете лесно и бързо. И добре, че е така, защото когато оставиш книгата дори за минута, за да отидеш до тоалетната, примерно, веднага забравяш какво четеш и после се чудиш коя беше тая Силвия, защо се развежда, с кого се развежда, женена ли е била изобщо… Аз спрях само веднъж. За да се запитам защо, по дяволите, започнах да чета любовен роман, при това писан от жена.