Да бъдеш
българин – какво ли значи?
За мен това
е от съдбата жест
към всеки,
който е заслужил тази
голяма почит
и върховна чест.
Защото малко
хора на земята
призвани са
да бъдат в таз страна
родени и да
носят свято име.
Във вените
им да тече кръвта,
кръвта, с
която е пропита
навсякъде свещената
ти пръст,
Българийо,
родина моя свята!
Затуй със
радост носим своя кръст.
Цветята тук
красиви са, защото
от почвата,
в която те растат
от хиляди
герои черпят сила,
които вечен
сън отдавна спят.
Войник не
съм, Българийо любима,
а иска ми се
да те защитя
от всякаква
нападка, от обида
и всичките
ти врагове да укротя.
И клетвата,
макар по детски чиста
със трепет
във сърцето си ще изрека:
ще сторя
всичко, за да мога
българка достойна
да се нарека.
22 април
2005 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.