Тайна вечеря или явен обяд?

Снимка: Уикипедия

 

 

 

 

 

 

 

 

Най-известното светско събитие евър е Тайната вечеря, която вълнува клюкарите и към днешна дата, почти толкова колкото последната ваканция на Гришо и Никол. Теолози, учени, философи, артисти и обикновени разтегачи на локум от векове се опитват да разбулят тайнствеността, с която е обвита последната вечеря на Исус Христос и да задоволят научния си интерес и още повече – чисто клюкарското си човешко любопитство.

Тайната вечеря обаче изобщо не е тайна, така както не е тайна, че мач между Кобрата и Джошуа няма да има. Ако става въпрос (а то става), дори не е била вечеря, но няма да бързам и ще разнищвам загадката дума по дума.

Макар да се е състояла при строга секретност,  няма човек на този (нито на онзи свят), който да не е чувал за Тайната вечеря. Тя е документирана подробно в Библията – първият таблоид в историята – в цели четири обширни статии (по онова време наричани евангелия) от евангелистите Матей, Марко, Лука и Йоан  - основоположници на съвременната журналистика, от които по-късно ще се учат всички светски хроникьори, като Николета Лозанова, например. Благодарение на тях знаем точното място (домът на някой си йерусалимски гражданин), деня (четвъртък) и часа на събитието (добре де, това точно не го знаем, но е било вечерно време); знаем кои са били гостите (дванайсетте апостоли), какво са яли (хляб) и какво са пили (вино), кой кого е целувал (това става по-късно), с кого си е тръгнал и т.н. Затова можем смело да твърдим, че в Тайната вечеря няма никакви тайни.

Заслуга да сме добре осведомени има и големият ренесансов художник Леонардо Да Винчи – първият папарак в историята, който овековечава момента във вид на внушителна фреска в църквата Санта Мариа Деле Грацие в Милано. Тук трябва да споменем за огромния късмет на Леонардо, а именно, че е бил художник, а не фотограф.  Ако вместо картина беше направил папарашка снимка и беше я пуснал в пресата или в нета, трудът му щеше да завърши безславно в кошчето на тоалетната, след обърсване на нечий насран задник, или щеше да събере няколко стотин лайка в социалните мрежи… и дотам. Изписано върху стените на църквата, обаче, изображението остава за вечни времена и продължава да подклажда любопитството на вярващи и невярващи в Христовото Възкресение. Непрекъснато се публикуват нови и нови статии, посветени на творбата „Тайната вечеря”, които твърдят, че са разкрили скритото послание на Да Винчи, което трябва да обърне представите ни за християнската религия.

Предположения много, но едно е ясно със сигурност –Тайната вечеря не е тайна и това е вън от всякакво съмнение. През изминалите векове библейските текстове и картината на Леонардо са проучени до такава степен, че вече няма място за въображение. Наскоро Дан Браун се заигра с темата за присъствието на Мария Магдалена на Тайната вечеря и връзката ù (интимна) с Исус Христос и, логично, беше анатемосан от Римокатолическата църква.

Както казах, изследователите са се занимавали с какво ли не (вероятно някой ентусиаст знае рецептите на ястията, които са се сервирали по време на вечерята, името на сервитьора, който е обслужвал масата и размерът на бакшиша, който са оставили Исус и неговите ученици). За мен обаче има нещо по-интересно, има съмнителен факт, който е пред очите на всички, но никой до сега не е повдигнал въпроса. И преди да ме пратите по дяволите, моля да се вгледате внимателно в едноименната картина на Леонардо. Виждате ли синьото небе, полето и планината през прозорците? Виждате ги. Това значи, че кръчмата се намира в околностите на града, безспорно. Но освен местоположението, пейзажът показва и друго и аз ще ви кажа какво, но първо да попитам колко лампи светят в стаята? Не виждате нито една, нали? Лампи не светят, но не защото Томас Едисон все още не е бил роден, а защото „вечерята” в действителност се е състояла на обяд (или, ако не се е състояла изцяло по обяд, поне е започнала тогава) и не е имало нужда от изкуствено осветление, тъй като през прозореца влиза достатъчно слънчева светлина. И именно защото е светло, виждате пейзажа навън.

Всъщност, едно пиянско събиране може да започне още сутринта и да завърши след полунощ или дори на другия ден. Тук обаче  случаят не е такъв. На картината се виждат пълни чаши, но опитното око на професионалиста веднага ще забележи, че това не са типичните чаши за червено вино, а най-обикновени чаши за безалкохолно, пълни с някаква червена течност, която категорично не е червено вино, защото никой уважаващ себе си сервитьор не би налял вино в такива чаши.

Знаем още, че едно парти обикновено свършва в момента, в който свърши алкохолът. А тук алкохол въобще няма, макар в евангелията да се твърди друго, следователно парти въобще не е започвало. Въпросът е какво, освен алкохола, може да събере 13 трезви мъже и да ги накара да прекарат заедно целия ден, без да им дотегне. Идва ми наум, че Исус може да е събрал приятелите си, за да ги почерпи със сок от череши, които е откраднал по-рано  през деня от Гетсиманската градина. И тази тайнственост на събирането да е с цел прикриване на престъплението, от една страна, и, от друга, с цел предпазване от нашествие на още любители на скъпите плодове. Но тази идея ми се струва наивна и донякъде обижда мъжествеността на събралите се.

Продължавам да разсъждавам за мъжките компании и за изобразеното от Да Винчи събитие. Знае се, че денят, в който се е състояло, е бил четвъртък (освен ако не поставим под съмнение и този неоспорим факт). А в четвъртък се играят мачове от Лига Европа. Да, обаче те са късно вечер, а вече установихме, че Тайната вечеря всъщност е явен обяд. Гледането на футбол е едно от любимите мъжки занимания, а като се има предвид, че всички присъстващи са седнали от единия край на масата (виж още в Уикипедия – „Тайната вечеря”), можем да допуснем, че срещу тях стои телевизор. Разпалените разговори, които очевидно водят мъжете, подкрепят тезата за футболна сбирка. А причината да се съберат тайно е да не бъдат заловени от жените си.

Само че нещо липсва в картинката. Липсва бирата. А футболните фенове без бира не сядат пред телевизора. Освен ако не допуснем, че всички присъстващи са пристигнали с личните си автомобили и заради това не консумират алкохол.

На рисунката се вижда ясно, че петима от присъстващите носят сини екипи и точно те са хората, които се карат с останалите. Това ме навежда на мисълта, че са левскари, защото те имат навика да хленчат и да се псуват с другите фенове. Първият от ляво си разменя остри реплики с апостола в червено, стоящ от другия край на масата. Седящият в десния ъгъл на картината апостол пък ръкомаха и обяснява на останалите двама за засадата, която съдията не е забелязал, а фенът, застанал от дясно на Исус (наше ляво) е облегнал глава на рамото на другия фен със син екип и плаче. По всяка вероятност събралите се гледат мач на Левски, загубен драматично от сините. Още повече, че последното участие на Левски в Евротурнирите датира някъде точно от времето на Христос. Така че хипотезата за футболна сбирка е достоверна донякъде. Стига да не се виждаше ясно дневната светлина. Но пък, от друга страна, някои мачове от Лига Европа се играят в по-ранните часове, така че нищо чудно Да Винчи наистина да е изобразил сбирка на футболни фенове, може би първата в историята. И това да е причината въпросният четвъртък да е известен като Велики четвъртък.

Всъщност, няма никакво значение какво е изобразено на картината. Излишни са усилията на изкуствоведите, които изчисляват разстоянията между главите на апостолите, анализират цветовете, търсят Светия граал на масата и се занимават с какви ли не още щуротии, без да забелязват колко явно е истинското послание на Да Винчи – Тайна вечеря изобщо не е имало поради простата причина, че Исус не се е криел. Иначе защо ще събира приятелите си посред бял ден, без дори да спусне щорите? Вероятно Да Винчи иска да ни покаже, че Исус не е имал претенции да е Божи син, нито пък е стоял начело на тайнствен орден (на Сион), нито пък е искал да сваля римският император.

Според мен обаче Леонардо е искал да покаже и друго и за да достигнем до неговото послание, не се нуждаем от символите, цветовете, перспективата, библейските сюжети, Исус и т.н. Важно е да се вгледаме не в Христос и учениците, не в хората, а да отправим поглед навън, през прозореца, към света. Ние, човеците, сме способни да се самозаблуждаваме и имаме склонността доброволно да се оставяме и другите да ни заблуждават. Склонни сме да виждаме мрак, там където струи светлина. Вглеждайки се прекалено много в незначителните детайли и обекти от картината (така подхождаме и към живота), ние не виждаме, че навън е ден, не виждаме истината или я виждаме, но не я разпознаваме, защото имаме предварителна нагласа, че около нас е тъмно. И вярваме, че е нощ. Защото някой така е казал. Макар да виждаме светлината.