Историята на малкия дебел злобояд, който, след като беше подложен на диета, реши да напусне дома си, за да не гладува никога повече

Тази вечер малкият дебел злобояд заспа гладен. Прибра се вкъщи, но не намери нищо в хладилника… Ааа, момент! Не мога да разказвам история на хора, които ме прекъсват с въпроса „какво е злобояд”. Уж сте ходили на училище, уж гледате „Дискавъри ченъл”, пък сте тъпи. Срамота! Но аз не се учудвам, че не знаете за злобояда. Поредното доказателство, че образователната система е… абе скапана, какво си играем на думи. В часовете по биология се учи за кръстосване на синеока с едноока муха, за това как от бял петел и черна кокошка може да се излюпи лилаво пиленце, за глистите, дървениците, тенията и разни други страшни паразити, които ни изяждат червата през нощта. Но никъде не споменават за най-страшния паразит – злобояда, който също ни яде отвътре, само че не гризе червата, а душата. Не знам, наистина, на какво се дължи това пренебрежение към малката гадина. С какво са по-добри от него тенията и глистите? Сигурно те са по-важни, защото ядат материята, а злобоядът се задоволява с нематериалната част от човека, която не е чак толкова съществена. Така че имат право авторите на учебници – не ви трябва да знаете за злобояда. Но след като събудих любопитството ви, ще ви обясня набързичко какво точно представлява. Хубаво е да знаем какво живее в нас, нали така? Само че преди това ми обещайте, че няма още утре сутринта да се веснете пред кабинета на хирурга и да го накарате да ви оперира, за да извади от вас злобояда. Много ще ме изложите. Себе си също.

Злобоядът е малко, миниатюрно, направо микроскопично животинче с два големи остри предни зъба (обикновено при мъжките десният е по-податлив на кариес), които могат да бъдат видени само под микроскоп. Злобоядът има дълги, остри нокти, които женските екземпляри понякога лакират, тънко като игла хоботче, с което понякога женските шият, и опашка с шип като таралежче. С този шип мъжкият злобояд прави любов, а понякога, за разнообразие, разбива пчелните кошери и после маже шипчето си с мед, за да залепва мухи и да разваля удоволствието им да летят и бръмкат (малка гад).

Злобоядът е от типа ендоядови (научно име Endo yadikus), подтип човекояди (научно име Homo yadikus), семейство душояди (научно име Anima yadikus), род нощнояди (научно име Noctu yadikus) , вид злобояди (научно име Zlobom yadikus). За съжаление, не мога да ви покажа снимка, защото, макар да са истински малки гадинки, злобоядите са много срамежливи пред камера и никак не обичат кифленските пози. Затова ще минете без визуално изображение. Разчитайте на въображението си.

Стига толкова терминология – пренасям текста от научната в художествената сфера, за да ви доразкажа историята, която започнах, а вие прекъснахте с глупавия си въпрос, който почти уби желанието ми да довърша разказа. Та, започвам отначало.

Малкият дебел злобояд се прибра гладен в човека, в когото живееше от години, отвори душата му – хладилника на злобоядите – но не намери нищо, което да става за ядене. Изненада се неприятно. Обикновено хладилникът винаги беше зареден със злобосъдържащи продукти:  тлъста като салам „Камчия” омраза, пушено лицемерие, сушени клюки – голямо разнообразие, сплетени като спагети интриги, замразени лъжи, но тази вечер нямаше нито едно от тези лакомства. С надежда малкият дебел злобояд отвори тайното бурканче от лютеница, в което държеше завистта, но се разочарова – не беше останала нито капка.  Ужас! Пълна катастрофа! А сега какво ще вечеря? Някакви странни, непознати му храни заемаха рафтовете на любимото му сладко – отмъщението. Взе една опаковка и с любопитство се вгледа в етикета, където с големи букви пишеше ЧЕСТНОСТ. Малкият дебел злобояд скъса опаковката и недоверчиво отхапа с острите си предни зъби.

– Блякс, гадост! – беше реакцията на малкия дебел злобояд. – Няма да го ям това! Ще пробвам от другите нови неща, може пък да стават за ядене.

Злобоядът взе някакъв плод – свеж и с приятен аромат.  Дебелакът беше свикнал да яде за десерт гнилия плод на предателството, но сега не беше подходящият момент за капризи. Хапна и… изплю парченцето на пода (разбирайте в стомаха на човека). Вкусът не му хареса никак.

 – Ебати гадното! – разочарован измърмори малкият злобояд, който с напредване на вечерта все повече озверяваше от глад.

Гладният злобояд опита още няколко храни с етикети ЕМПАТИЯ, ЩЕДРОСТ, НЕЖНОСТ, ОБИЧ… Всичките се оказаха гадории.

„Какво се е случило тук? Не разбирам.” – мислеше си гладният малък злобояд, докато гладеше дебелото си шкембенце, под чиято тлъстина проскърцваше празното стомахче. – Само до вчера хладилникът беше пълен с вкусотии и аз преяждах, а днес? Вместо омраза – обич, вместо обиди – комплименти хиляди видове… Повръща ми се! Една псувня не е останала, колкото да млящя нещо!” – продължаваше да се възмущава злобоядът, който в началото беше гладен и разярен, после стана гладен и ядосан, след това – гладен и разочарован, гладен и тъжен… и накрая усети, че е само гладен. Докато стоеше умислен, неволно зачете един от етикетите, на който беше написано със ситен шрифт: ДИЕТИЧНО. НЕ СЪДЪРЖА ЗЛОБА. Разгледа внимателно останалите етикети – същият надпис. Малкият дебел злобояд въздъхна и подпря малката си, празна злобоядска главица с тънките си пипалца, покрити с фина прозрачна ципа.

А какво беше станало всъщност? Озлобеният и сърдит човек, в когото живееше малкият дебел злобояд, се беше влюбил. И беше се променил към добро. Затова сега душата му беше изпълнена с прекрасни чувства, а хладилникът на злобояда – пълен със здравословна храна, чийто вкус той никак не хареса.

 – Няма да се зарибя по тая откачена мода с диетите. – мислеше си малкият гладен злобояд преди да заспи. – Още утре напускам това скапано жилище и се местя другаде, където хладилникът е пълен с вредни вкусотии и ще се тъпча и ще трупам килца. – заплаши наум. И заспа с празно коремче.