Просвета за богат-беден

„ПРОСВЕТА” – ОБИДНО НИСКИ ЦЕНИ!

Как не се сетиха ПР-ите на издателството да използват този хиперболизиран слоган, който, както се видя на практика, щеше да се окаже единственият слоган, който буквално отговаря на предизвикания ефект сред потребителите. Защото потребителите наистина се обидиха и се наложи издателството да изтегли от пазара евтината черно-бяла версия на учебници за сметка на скъпата цветна.

Всичко това звучи като сценарий за поредната тъпа и плоска реклама, която дразни с липсата на дори минимален реализъм. Учудващо обаче, понижаването на цените наистина предизвика истерия сред масовия потребител, само че с обратен ефект. И вместо да се юрнат към книжарниците като на „Черен петък” към моловете, за да напазаруват изгодно, българите се разбунтуваха.

На мен пък истерията ми подейства отрезвяващо. Досега не съм си давала сметка за нещата около мен, които всеки ден ме обиждат и унижават, при това с мое съгласие и дори одобрение. Затова си напрегнах сивия мозък (като няма цветен, и тоя върши работа) и съставих един кратък и непълен, но достатъчен списък на икономическите обиди към мен и целокупния български потребител.

Нискотарифните самолетни компании – те не просто ни сочат с пръст, а направо крещят насреща ни „Бедни сте! Нещастници!” Само че ние сме стадо и вместо да се надигнем срещу тази социална несправедливост, която ни разделя на бедни и богати, им пълним джобовете с жълти стотинки.

Намаленията, промоциите и сезонните разпродажби – като всяка жена, и аз гордо съм се изправяла пред приятелки, за да се изфукам колко изгодно са ми излезли новите обувки, намалени от 79 лв. на 15. И многократно съм се присмивала на мацките, които са се прецакали да си купят рокля за 35 – моята е същата, от съседния магазин, ама за 20. Досега си мислех, че съм пестелива, рационална жена, която умее да управлява разумно финансите си (тарикат, казано иначе), но се оказа, че се заблуждавам и че всъщност съм голяма будала – жертва на дискриминация.

Броят на звездите на хотелите и ресторантите – не бях се замисляла, че когато отседна в хотел с 2, вместо с 4 звезди или си похапвам в кварталната кебапчийница, а не в лъскавото заведение до него, автоматично си признавам, че съм бедна. Затова държа цените да се изравнят. Имам предвид заведенията с 2 звезди да предлагат услуги на цени като за 4, а не обратното, защото ще се обидя. Ресторантьорите отдавна са казали – малкият бакшиш обижда сервитьора. По същата логика, ниската цена обижда клиента. Затова, много моля, коригирайте се!

Пиратските торент тракери – сега ще си призная нещо, което може би ще ме вкара в затвора, но няма начин – почнах с откровения и ще си кажа всичко, що ми е на сърце. Редовен клиент съм на всички преследвани от закона пиратски сайтове. Де да знам, че са за бедни, които нямат пари да си купят легално музиката на любимите си групи. След скандала с учебниците, веднага си закрих акаунта във всички такива сайтове. Но това не ми стига. Искам не просто да си призная греховете, но и да окажа пълно съдействие на компетентните органи в борбата със създателите на тези обидни за потребителя сайтове. Имам едно предложение, което може най-накрая да ликвидира тия паразити – нека след името на всеки пиратски торент тракер се добави пояснението „музика/филми за бедни”. Ще видите, че никой повече няма да припари до тях и дейността им ще се прекрати.

Цигарите без бандерол – по-евтини за потребителя, без данъци за снабдителя… и без приходи за държавата. Купувате ги, нали? Не признавайте, няма нужда всички да ходим в затвора. Аз ще призная заради вас, така и така изгорях по предишната точка с торент тракерите. И пак заради всички вас ще се почувствам обидена на тези, които ме принуждават да пълня мафиотските им контрабандитски гуши, за да спестя някой и друг лев за цветен учебник.

Увеличаването на заплатите и намаляването на сметките – това е най-кръвната обида от всички изброени и неизброени. Протестирам гневно срещу тази най-голяма социална несправедливост и държа да се поправи – битовите сметки, данъците и таксите трябва да нараснат, а заплатите да намалеят. Моля? Ааа, извинявам се – някой ми подсказва, че тук няма нужда от протест, защото си е така в действителност – цените скачат, заплатите не. Инфлацията е налице. Ами щом е така, какво се оплаквам изобщо? Държавата ме признава за богата. Нека „Просвета” си пуска евтини учебници колкото ще. Ако ще и безплатни да пусне даже. Аз парите има къде да си ги похарча, като не може при тях.