Фасове

Фасове, фасове, фасове... Навсякъде около мен! Отмествам поглед, пълен с отвращение - мръсотията вече я няма. Аз не я виждам, следователно изобщо не съществува. Гледам езерцето. Плуват водни лилии... или нещо друго... абе има ли значение - някакви шумки плуват във водата. И един гълъб плува. И клечка... Хоп! Хартийка от мазна баничка (чак се е образувала емулсия). Аман от мърлячи! Искрено се ядосвам и за да се успокоя, се опитвам да визуализирам прасетата, които вече ми развалиха удоволствието от висенето на любимата ми пейка в парка (онази до дърветата, няма как да не я знаете).
Започвам да зяпам съсредоточено фасовете в краката ми като същински Шерлок Холмс. Забелязвам, че деветнайсет от всички въргалящи се угарки са от тънки цигари (и за марката се сетих, но няма да я кажа, защото в началото забравих да предупредя, че текстът съдържа продуктово позициониране). Интересно. Значи прасетата пушат еднакви цигари. Обаче става по-интересно - всичките деветнайсет фаса са изцапани с ярко червено червило. Т.е. ярко е по най-долните фасове. Това открих, след като разрових купчината. Значи прасетата са свине... и се червисват с еднакво червило... Чакай! Това в тъпо. Не е така. Свинята е само една и всяка следваща цигара е отнасяла малко по малко слоя червило от устните!
Развълнувах се от своята находчивост (като в един виц за съветски шпиони) и продължих да мисля (ми то било много приятно). Сега ми е любопитно защо мацката... свинята е висяла на същата пейка малко преди да дойда (червилото по фасовете е още прясно). Вероятно е чакала някого. Вероятно гадже (избрала е секси цвят за устните). Вероятно е чакала много. Изпушила е почти една кутия (деветнайсет цигари). И след това вероятно пичът (старомодната любовна хетеро версия, ще ме извините) е дошъл и не е имала време за последната...
Ами това е - разгадах мистерията! Доволна съм и пускам на земята (неволно) угарката от цигарата, която допуших, докато размишлявам. Гледам си часовника. Ще си запаля още една, обаче... Ъ... Свършили са. Отварям нова кутия. Пак гледам часовника. Вадя огледалце. Ужас! Червилото ми съвсем се е изтрило. Първо ще се червисам, пък после ще пуша. Вядя червеното червило, нацапотвам се едно хубаво, после отварям чисто нова кутия цигари (от тънките) и докато търся запалка, без да искам изпускам недоядената баничка, която се измъква от полиетиленовата торбичка и понеже изхвърлих хартийката (не помня къде), се пльосва върху плочките и на всички страни се разхвърчава сирене. Добре, че поне намерих запалката.
Паля. Пуша. Гледам си в краката. Двайсет фаса с червено червило... Къде се бавиш, мамка ти!?