Пълзяща по хранопровода,
от твойта зинала уста
излиза мощна и ехтяща
една зловеща оригня.
От дълбините на стомаха
надига се кат вулкан,
във който врят киселините -
кипят, като че са в казан.
И щом добре са нагнетени,
за тях си много тесен вече.
Те тръгват си, от тебе бягат -
така оригваш се, човече.
Да се оригнеш не е срамно,
а разновидност на пръдня,
със тая разлика, че няма
оная гадна миризма.
И няма никаква опасност
оригвайки се, без да щеш
от много газове и напън
внезапно да се посереш.
Затуй оригвам се със гордост
и пръдльото презирам аз,
че той в кафяво се обагря,
кога изкарва своя газ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.