Естетично

Обичам очите ти кафеви -
кръгли като шоколадови бонбони.
Загледаш ли ме с тях, от трепет
изскачат моите тампони.

Обичам очите ти кафеви -
възбуждат ме като кафе.
Погледна ли във тях, усещам
как бурно с теб ми се ебе.

Обичам очите ти кафеви
със зеленикаво петно.
Душата ти те отразяват -
голямо кравешко лайно.

31.10.17

Огън и лед

Веднъж Огнен Пламък се влюбил в Бучица Лед. Изгарял от желание да я прегърне, но се страхувал. Не можел да прецени кое е по-силно - нейният студ или неговата горещината. В прегръдката или Огнен Пламък щял да разстопи Бучица Лед, или Бучица Лед да угаси Огнен Пламък. Каквото и да станело, любовта им щяла да завърши трагично - със смъртта на единия от двамата. Затова Огнен Пламък продължава и до днес да гори от разстояние.

Липсваш

Банята е притихнала. Оттам вече не звучат гърмящите ти пръдни рано сутрин. Тоалетната чиния е самотна без косматия ти гъз. Кошът за пране тъгува за миризливите ти мръсни чорапи. Мивката е скучна без следи от храчки и подстригани косми от носа и ушите. Огледалото се оглежда за грозното ти лице. Душът търси кирливото ти тяло. Липсваш ми на банята.

От местопрестъплението

Крадецът влезе с взлом - нежелан, неканен и с мръсни обувки. След себе си остави кални следи по белия и чист като душа килим. Дори не взе това, за което беше дошъл. Счупи го с голи ръце и го захвърли на пода, обзет от внезапна паника. После избяга.
На сутринта криминалистите откриха в дома на жертвата парченца режещи стъкълца от разбит прозорец и едно строшено сърце. Все още живо...

Любов и трева

Най-якото място в София, майна, е Борисовата градина. Мотам се аз напред -назад и вече бая пъти ме блъскат скейтъри, тяхната ***, после се натресох на една яка кака, която тичаше със забити в ушите слушалки и така се беше забляла, че направо ме отнесе, а ей сега стъпих и на кучешко ако. Ама въобще не ми дреме, майна, щото съм стабилен. Сядам на една пейка до онова езеро, дето едно време в него са плували лилии, а сега – найлонови пликчета, тоалетна хартия и кенчета. Изобщо не ме ебе, че по тревата са нахвърляни бирени бутилки и спринцовки. Паля си цигара и се размазвам от кеф. Седя си като пич, слънцето ме напича – какво да ти кажа, майна – пълен айляк.

Пафкам си аз цигарката и зяпам в една точка. На отсрещната пейка мярнах една мацка – много вървежна – с татуси на ръцете и пиърсинг на носа. Беше с много як тен и супер тяло. Направо ти казвам, майна, не мога да спра да я зяпам. Тя си ровичка в чантата, пък аз – в носа. Гледам, майна, някой беше надраскал на пейката един орган от мъжката полова система (където се пипам и аз, докато я гледам), предназначен за обяд за ЦСКА. Ама го беше написал с маркер, пък аз отдолу с ключа издълбах „Смърт на говедата!”. Мисля си, как да ида да зарибявам оная путка. Викам си: „Ши си свия ощи идна цигара и ши ù искам огънчи.”Пък ти знаеш ли к`во направи, майна, изкара една книга от раницата и почна да чете. Помислих, че само ще си направи селфи и ще се тагне във Фейса, че чете в „Борисовата градина”, щото те кухите лейки обичат да го раздават на много учени и да събират лайкове, ама не – чете си сериозно. И то знаеш ли к`во – стихове на няк`ъв Пенчо Яворов... не, чакай, не беше Пенчо. Ама пак нещо такова тъпо, май Пейо... да, точно така – Пейо Яворов. Викам си: „Т`ва е ибати умната мацка, аз к`ъвто съм тъпак – веднага ши мъ резни, само като си отворя устата.” Казвам ти, майна, нищо общо с ония пачи, дето само обикалят моловете за чанти и парцали и четат „50 нюанса сиво”. Не че и аз много чета де, ама поне не се правя на голямата работа. Знам си, че съм прост и си го признавам. Запалих си още една цигара, малко за релакс. Тъкмо вече се навих да я заговоря нещо, гледам, майна,  няк`ъв върви право към нея, ама беше адски странния тип – един такъв висок, мязаше малко на мангал от „Столипиново”, ама не беше, щото дрехите му бяха чисти, обаче много странни – не бяха фешънски. Абе все едно като от едно време... как да ти обясня. Отива тоя калъф, майна, при мацката и ù вика:

–        К`во четеш, бейби?

Тя се стресна няк`ва в първия момент и си помислих, че нещо ще го напсува, пък тя супер възпитано му отговоря:

–        Стихосбирката на Яворов... – ама не си спомням, майна, как каза, че се казва. Заеби, не е важно. А тоя пендел се захили и вика:

–         Ти си ебати тъпото парче, т`ва вече излезе от мода. Вместо да си вземеш Game of trones, дето е мега яката книга, ти четеш мойта стихосбирка.

–        Това ми е интересно – каза тя.

–        На ти един билет, довечера идваш с мен на кино, поне филма да гледаш. После гаранция, че повече няма да четеш такива бози – и ù даде един билет за кино.

Направо ти казвам, майна, щях да си глътна цигарата. Тоя бастун се оказа писателят, дето е написал стихотворенията и на всичкото отгоре ми гепи момичето. Викам си в първия момент„ибати – тоя е жив!....” Ама после се сетих, че трябва да е поне на сто, пък не изглежда... Ама съм прост! Той е дух, баси кефа. Направо ти казвам, майна, ебати филма, тотално съм изпушил май.  Хвърлих цигарата... и от този ден реших да спра да пуша трева. Така започна борбата ми с наркотиците.

Сватбата (Кой ще се ожени за Женя?)

Виждаш ли жената, която мери сватбена рокля в магазина отсреща? Не тази русата с големите бомби, а другата – къдравата. Казвам ти, не е наред с главата. Започна да подготвя сватбата си съвсем наскоро, преди няма и три месеца, и вече е почти готова.

Познавам мацката много добре и затова гарантирам за нейната невменяемост. Казва се Женя, на 24 е и живее в апартамента под мен. Понякога пием кафе у дома, а понякога – у тях и клюкарстваме. Не че сме кой знае колко близки приятелки, но сме единствените млади жени в пенсионерския ни блок и затова гледаме да си общуваме.

Преди три месеца някъде, докато бях у тях и си слагах захар в кафето, Женя от нищото ми изтърси:

            – Шушанче, през февруари ще се омъжвам!

Бучката кафява захар скочи от лъжичката и се пльосна по очи в кафето, а бялата покривка заприлича на далматинец (горката бучка захар, сигурно стана солена от изненада). Имах много въпроси, исках едновременно да ù честитя и да попитам за дата, да предложа помощ по организацията дори, обаче Женя ми извади един списък, написан на розова хартия с красив почерк (и правописни грешки).

– Написала съм си всичко необходимо за сватбата. Още утре тръгвам по магазините. Много неща трябва да купувам, обаче няма проблем – тати ще плати. Аз само трябва да си избера най-хубавото, защото веднъж се омъжва човек, нали така?

С Женя често пием кафе и тя ме държи в течение как върви подготовката. Често ми показва новите неща, които си е купила и отмята в списъка. Разказва ми как си представя да се омъжи през февруари – най-романтичния месец –  и как държи в деня на сватбата да вали сняг. Но тъй като, за нейно съжаление, няма контрол над природата и не може да си поръча сняг, се обади на фирма, която ще докара изкуствен сняг и ще симулира снеговалеж с някаква специална машина. Разказва ми още, че си мечтае да прилича на Снежанка – иска да бъде с разпусната дълга черна коса, алени устни и красива нежнобяла рокля. И да я вози шейна с еленски впряг. Баща ù плати сума ти пари, обаче успя да ù угоди на каприза. Последния път, когато ходих у тях – трябва да беше миналата седмица – ми показа с гордост, че вече има всичко за сватбата: покани, чаши, свещи, подаръци за гостите, запазена дата в гражданското и църквата и, да не изброявам едно по едно, всичко. Единствено срещу булчинска рокля все още нямаше отметка, но тя ми каза, че си е харесала и ще ходи да мери тия дни.

И ето я Женя – красива в бялата рокля. Изглежда, тя мисли същото – вади портфейла си и плаща.

–        Жени, здравей!

–        Ооо, шушанче, здрасти!

–        Много ти отива роклята, ще бъдеш изключително красива булка!

–        Знам, миличко, много ти благодаря!

–        А намери ли най-важното?

–        Кое, бе муцунка?

–        Ами… младоженец.

–        Хаха, не бързай, има време до сватбата. Младоженецът е само украшение на церемонията, нали съм ти казвала. Каквото са чашите и покривките. Важно е само да се побере в костюма. Нали се сещаш, оня лъскавия, със светлосинята риза, дето ти го показвах, помниш ли? Купих го още миналия месец. Ааа, да, и няма да е лошо, ако се казва Мартин. Винаги съм искала да се омъжа за някой Мартин.

–        Ами тогава, успех, дано до февруари срещнеш мъж, който да може да влезе в костюма! (смея се).

–        Цунки, чао!

Казах ти, тази жена е пълно куку.