Сватбата (Кой ще се ожени за Женя?)

Виждаш ли жената, която мери сватбена рокля в магазина отсреща? Не тази русата с големите бомби, а другата – къдравата. Казвам ти, не е наред с главата. Започна да подготвя сватбата си съвсем наскоро, преди няма и три месеца, и вече е почти готова.

Познавам мацката много добре и затова гарантирам за нейната невменяемост. Казва се Женя, на 24 е и живее в апартамента под мен. Понякога пием кафе у дома, а понякога – у тях и клюкарстваме. Не че сме кой знае колко близки приятелки, но сме единствените млади жени в пенсионерския ни блок и затова гледаме да си общуваме.

Преди три месеца някъде, докато бях у тях и си слагах захар в кафето, Женя от нищото ми изтърси:

            – Шушанче, през февруари ще се омъжвам!

Бучката кафява захар скочи от лъжичката и се пльосна по очи в кафето, а бялата покривка заприлича на далматинец (горката бучка захар, сигурно стана солена от изненада). Имах много въпроси, исках едновременно да ù честитя и да попитам за дата, да предложа помощ по организацията дори, обаче Женя ми извади един списък, написан на розова хартия с красив почерк (и правописни грешки).

– Написала съм си всичко необходимо за сватбата. Още утре тръгвам по магазините. Много неща трябва да купувам, обаче няма проблем – тати ще плати. Аз само трябва да си избера най-хубавото, защото веднъж се омъжва човек, нали така?

С Женя често пием кафе и тя ме държи в течение как върви подготовката. Често ми показва новите неща, които си е купила и отмята в списъка. Разказва ми как си представя да се омъжи през февруари – най-романтичния месец –  и как държи в деня на сватбата да вали сняг. Но тъй като, за нейно съжаление, няма контрол над природата и не може да си поръча сняг, се обади на фирма, която ще докара изкуствен сняг и ще симулира снеговалеж с някаква специална машина. Разказва ми още, че си мечтае да прилича на Снежанка – иска да бъде с разпусната дълга черна коса, алени устни и красива нежнобяла рокля. И да я вози шейна с еленски впряг. Баща ù плати сума ти пари, обаче успя да ù угоди на каприза. Последния път, когато ходих у тях – трябва да беше миналата седмица – ми показа с гордост, че вече има всичко за сватбата: покани, чаши, свещи, подаръци за гостите, запазена дата в гражданското и църквата и, да не изброявам едно по едно, всичко. Единствено срещу булчинска рокля все още нямаше отметка, но тя ми каза, че си е харесала и ще ходи да мери тия дни.

И ето я Женя – красива в бялата рокля. Изглежда, тя мисли същото – вади портфейла си и плаща.

–        Жени, здравей!

–        Ооо, шушанче, здрасти!

–        Много ти отива роклята, ще бъдеш изключително красива булка!

–        Знам, миличко, много ти благодаря!

–        А намери ли най-важното?

–        Кое, бе муцунка?

–        Ами… младоженец.

–        Хаха, не бързай, има време до сватбата. Младоженецът е само украшение на церемонията, нали съм ти казвала. Каквото са чашите и покривките. Важно е само да се побере в костюма. Нали се сещаш, оня лъскавия, със светлосинята риза, дето ти го показвах, помниш ли? Купих го още миналия месец. Ааа, да, и няма да е лошо, ако се казва Мартин. Винаги съм искала да се омъжа за някой Мартин.

–        Ами тогава, успех, дано до февруари срещнеш мъж, който да може да влезе в костюма! (смея се).

–        Цунки, чао!

Казах ти, тази жена е пълно куку.