Приказки с ГМО

Без ГМО! Без консерванти! Без Е-та! Без захар! През последните години в хранителната промишленост стана тенденция вместо да се изброява какво съдържа даден хранителен продукт, да се обозначава какво не съдържа. По-възрастните хора с носталгия си спомнят „едно време”, когато доматите са били домати, хлябът – хляб, млякото - мляко и т.н., все в тази насоки, не сте малоумни и от три примера, надявам се, схванахте идеята.

Аз обаче съм човек, който отказва да повярва, че човечеството, вместо да се развива в положителна насока, върви назад. И за да ви докажа, че генномодифицираните храни са били познати на човечеството, ще се върна назад, в праисторията, когато нашите баби са били малки, рисували са пещерни рисунки и са си играли с любимите си динозаври. Само че няма да ви давам примери от историята, защото не обичам тази наука. Историците укриват факти, които са неудобни на някого и така изкривяват действителността. Вместо това ще се позова на литературата, където всичко написано е истина.

Имам си една много любима приказка от детството, която сигурно всички знаете наизуст – „Джак и бобеното стебло”.  Да си призная, аз съм я позабравила, но вие сигурно помните, че този пич – Джак – посади бобено семе в градината си, което стигна чак до небето, той се покатери по него и стигна до дома на един великан. Как, според вас, едно бобено стебло може да стане толкова високо, и то за една нощ? Нали не вярвате, че Джак го е поливал с дестилирана вода? Почвата в градината е била тъпкана с нитрати, които ускоряват растежа. Друго разумно обяснение на този земеделски феномен нямам нито аз, нито екипа на предаването „Бразди”.

В споменатата от мен приказка има още нещо, на което трябва да обърнем внимание – великана. Как мислите, че е пораснал толкова? Естествено, че с хранителни добавки, включително т.нар. „допинг”. Впрочем, великани има в множество приказки, както български народни, така и от световната приказна съкровищница, което ме навежда на мисълта, че стимулантите в спорта не са творение на съвременната медицина от Източна Европа. Както изглежда, допингът не само не е бил забранен, а е бил леснодостъпен по целия свят.

Много харесвам българската народна приказка „Неродена мома”. Сещате се, че принцът се ожени за мацка, която излезе от ябълка, след като той разряза плода. А да сте се питали как е възможно? Обикновено, когато си разрежа ябълка, от нея излиза червей, а не девойка (а може просто аз досега да не съм попадала на такъв сорт). Но да се върнем към темата. От пръв прочит на приказката е ясно, че ябълките са генномодифицирани. Пръскани са многократно с препарати, вследствие на което червеите в тях са се изродили и са се превърнали в хубавици (ще взема и аз да напръскам ябълката в двора с някоя отвара, белким червеите станат хубави пичове… макар че от червей мъж трудно става, но това е друга тема).

Още един пример с ябълки потвърждава, че едновремешните земеделци са използвали яко химия при обработката на растенията. В „Тримата братя и златната ябълка” се споменава градина с дърво, на което растат златни ябълки. Вълшебство? Друг път. Третиране с химикали. Но ако все пак предпочитате, моля, придържайте се към вярата в чудеса.

Известно е, че житните култури и царевицата са обект на експерименти от съвременните биоинженери. Обаче аз не съм убедена, че тези експерименти започват от днес. Помните ли „Житената питка”? Точно тази, говорещата. Мисля, че тук няма какво да ви обяснявам повече.

Надявам се примерите да са достатъчни, за да се убедите, че това, което е имало едно време, го има и сега. Само че тогава са му казвали вълшебство, а днес – химия и биология. Разбира се, скептиците ще кажат, че това са само детски приказки, които не доказват нищо. Защото в тях се говори още за триглави лами, огнени змейове, самодиви и какви ли не още изроди, които не се срещат в нашите гори и планини. Няма да ви спирам, мили мои, да останете трезвомислещи, но все пак един съвет от мен – следващия път, когато месите питка, ослушвайте се. И ако тестото вземе, че ви продума с човешки глас… просто оставете тревата на тревопасните.