Съвременна поезия

***
Пожълтелите есенни листа са използвана тоалетна хартия, с която лятото си изтрива дупето, преди да си отиде.

***
Тази нощ Луната е в мензис. Има нужда от превръзка с крилца, която да литне до нея.

***
Ледогенераторът в Рая се повреди и на Земята заваля градушка.

***
Пръдните на ангелите предизвикаха гръмотевична буря, а светкавиците, които виждат смъртните са само лампата на небесната тоалетна, която те святкат и изгасят трескаво.

Легенда за бялата роза

Имало едно време един принц от недалечно, но неизвестно кралство. Той бил много особен и затова нямал никакви приятели в двореца. Е, не че на един принц му било лесно да създава безразборни приятелства, но това е друга тема. Но ако си мислите, че скучаел, грешите. Той никак не бил самотен, защото си имал градина с червени рози. Но розите не били обикновени красиви цветя, като в градините на вашите баби, а вълшебни. Те умеели да говорят езика на хората и така, улисан в разговори със своите рози, принцът не усещал липсата на социален живот.

Принцът обичал много своите рози, но най-добрата му приятелка била една нежна, мъничка роза, все още неразцъфнала изцяло, която растяла сама в близост до високата каменна ограда. С нея най-много обичал да разговаря принцът и само на нея доверявал най-съкровените си тайни и мечти. Често вечер, когато всички в двореца вече спели, той се промъквал навън по чехли и прекарвал цялата нощ в задушевни разговори със своята мила малка приятелка.

Минавали дните, принцът растял и възмъжавал, розата също разцъфтявала и от крехка бледорозова пъпка се превърнала в кървавочервена красавица. Приятелството между двамата също цъфтяло. Принцът неизменно прекарвал дните си сред розовите храсти и нощите с най-вярната си приятелка от цялата градина. Така постепенно розата, без да разбере как, се влюбила в нищо неподозиращия принц. Но любовта ú била обречена.

Една зимна вечер принцът отишъл в ужасно настроение при своята приятелка. Стоял мълчалив и въздишал. Розата го попитала защо е тъжен и той разкрил пред нея какво мъчи сърцето му. Любов към принцеса от вражеско кралство се била родила в душата му, но принцесата била студена и зла към него и отхвърлила грубо всичките му най-пламенни и искрени писма, в които ú се кълнял в любов. Докато разказвал това, сърцето на принца не издържало, кръвта му започнала да замръзва и той паднал на земята като мъртвец. Уплашила се розата, но била твърдо решена да спаси своя любим. С неимоверни усилия се откъснала от корена, допълзяла до безжизненото тяло на принца и забила във вената му острите си малки бодли. После кротко легнала до него и зачакала. Постепенно листата започнали да избледняват. Първо станали бледочервени, после порозовели. Колкото повече избледнявал аленият цвят на розовите листа, толкова повече руменина избивала по бузите на принца. Накрая розата станала мъртвешки бяла, а принцът бавно отворил очи. Надигнал се леко на лакът, като се опитвал да си спомни какво се е случило и защо лежи в калта. Усетил лека болка в китката си, погледнал и видял забитата в ръката роза. Внимателно извадил бодлите от вената и повикал приятелката си. Тя обаче не отговаряла. Принцът се уплашил. Розата не приличала на себе си. От доскорошния ú яркочервен цвят нямало и помен. Поискал да научи какво се е случило с нея, но тя лежала като мъртва в шепите му. Заплакал принцът и се затичал към близкия розов храст, за да поиска обяснение от другите си приятели. Когато стигнал обаче, с ужас видял, че и там розите са бели и безмълвни.

Принцът изпаднал в отчаяние. Приятелката му била пожертвала живота си, за да спаси неговия. Тя вляла във вените му своята кръв и живот, за да раздвижи неговата застинала кръв. И сега лежала мъртва. Вълшебството на червените рози вече го нямало. Всички рози в градината станали бели и загубили дарбата си да говорят.

На другия ден принцът изпратил писмо на красивата, но надменна принцеса, заради която загубил розата. Но този път той не ú се кълнял в любов, а я обвинявал с най-тежки думи за смъртта на своята приятелка и за проклятието, което тегнело над розовите храсти в двореца.

Докато принцесата четяла писмото, се случило нещо загадъчно – от него изпаднало едно бяло розово листенце, което и до днес никой не знае как се е озовало в плика. И точно в този момент се случило поредното вълшебство – нещо в коравото сърце на принцесата трепнало. Най-после тя разбрала какво значи чиста любов. Трогната от примера на розата, тя отишла в градината си и с просълзени очи заровила листенцето.

На следващата седмица принцът и принцесата се оженили, защото тя осъзнала грешката си и макар и късно, се разкаяла за своята жестокост. Преместила се в двореца на принца, народила му много деца и двамата живели дълго и щастливо.

А какво станало с розите ли? Розите в двореца на принца останали бели и никога повече не проговорили. Когато в двореца на принца, който впоследствие станал мъдър и справедлив крал, идвали гости от други кралства, се дивели на невижданите досега бели рози и молели краля да им даде коренче. И кралят, нали бил щедър, давал на всички. Така навсякъде се появили белите рози, които и до днес са символ на нежната и чиста обич.

А в двореца на принцесата и настояща кралица, след година на мястото, където тя заровила листенцето от бялата роза, изникнал малък храст с кървавочервени рози. Казват, че късно вечер, когато никой не ги слуша, те си говорят помежду си и разказват легендата за тяхната баба бялата роза. Но аз не мога да кажа истина ли е това, или измислица, защото не съм чувала никога разговорите на розите.

Запек

Замисляли ли сте се колко често,

когато пише се поема

основата е анатомия -

сърдечно-съдова система?

Но поривите на сърцето

изобщо мен не ме вълнуват,

когато вътре във стомаха

различни газове бушуват.

И няма никак да говоря

за чувства или полов акт,

защото силно ме вълнува

стомашно-чревния ни тракт.

Червата са шосейна мрежа -

там движат се лайна-коли

и вредни газове отделят,

ако стомахът заболи.

Понякога така се случва, 

когато запек те натисне,

че дупето е път без изход 

и няма как лайно да дрисне.

Тогава в теб настава ужас -

напред да продължи говното

се бори с другото пред него,

но е затворено платното.

И колкото и газ да пуска

или пък клаксон да натиска,

ремонтът трябва да изчака -

гъза да почне пак да дриска.

А после почва състезание -

хвърчат лайна като болиди.

След запек ред е на разтройство.

Е, как човек да не завиди!

Защо позитивните хора са скапани

Аз съм злобен хейтър и мразя всичко и всички. Най-много обаче мразя позитивните, вечно ухилени до уши хора – противни, малоумни същества, които се радват на цветенца, тревички, птички и всякакви подобни простотии. Обичат и дъжда, и слънцето. Обичат и хубавото, и лошото в живота. Кретени! Не може така! Има взаимно изключващи се неща и любовта към едното автоматично трябва да води до омраза към другото или, ако за позитивните лигльовци омразата е прекалено силна дума, то поне едно силно нехаресване трябва да се поражда в тях поне на моменти.

Но аз не мразя позитивните хора, само защото хейтърската ми същност е устроена да мрази автоматично, без да се замисля. Напротив. Проблемът на хейтърите е, че умеят да мислят и ако си направите труда и вие да помислите логично (дори не е нужно да е критично), а не позитивно, и вие ще разберете, че хората, гледащи света през розови очила, са точно толкова вредни, колкото черногледите. Даже май повече.

Хейтърите и позитивно мислещите кретени не са чак толкова различни. И едните, и другите не гледат съвсем реално на света. Както вече отбелязах, едните слагат черни очила, другите – розови. И в двата случая не виждат цялата цветова гама: има и черно, и розово, но има още зелено, синьо, кафяво, цвят сьомга и какви ли не още шарении. Хейтърите са склонни да преувеличават проблемите, а позитивно мислещите – да ги омаловажават, което е по-лошо, защото по този начин оставят проблемите нерешени, тъй като не ги виждат като проблеми.

Като казвам, че мразя позитивните хора, не казвам, че в света няма място за любов и красота. Няма нищо лошо в това човек да харесва някои неща, но да е с мярка. И да е с причина. Да харесваш морето, например, е ок, но не е ок да харесваш плуващите в него лайна и найлонови торбички. И не е ок да си затваряш очите за лайната и торбичките. Разбира се, не трябва да се вглеждаш и само в тях. Нещата трябва да се възприемат както в тяхната цялост, така и през отделните детайли. И да се обръща еднакво внимание както на хубавите им страни, така и на лошите. Изобщо, трябва да се мисли критично. А критиката не е непременно отрицателна. Поне не изцяло.

Проблемът на позитивните хора е, че не искат да видят гадното, защото не искат да си развалят собствения кеф. Лайното в морето нарушава тяхното лично спокойствие, а те само към това се стремят – безгрижен живот за тях самите. Затова не искат да виждат скапаните неща, които се случват в тяхното море, освен ако лайното не се лепне на тях. Но дори тогава им е по-лесно просто да се измият и да отминат, без да драматизират. Защото негативните преживявания състаряват кожата, вредят на сърцето и съсипват нервите, а позитивните хора искат винаги да са добре. И дори когато не са добре твърдят, че са, за да не си развалят спокойствието. Долни лицемерни егоисти, които искат да видиотят целия свят, защото ги мързи да се бунтуват срещу гадориите. Как да не ги мразя, кажете ми?

От друга страна, недоволният хейтър акцентира именно на плуващото в синята вода лайно и с това дразни не дотам негативно настроените, но все пак нормални хора. Но хейтърът не мрази морето, както изглежда, даже напротив. Именно защото го обича прекалено много, той не може да понесе нищо гадно в него. Хейтърът преживява бурно всяка гадна случка, дразни се от всяка мръсотия и не търпи изливането на помия в любимото му море. Защото, колкото и да е абсурдно, хейтърът обича целия свят, за разлика от позитивно мислещите. Мрази само гадните неща, което е напълно естествено, за разлика от неестествената любов към лайната на позитивните хора.

Ще се съглася, че да посочваш постоянно проблемите е кофти, наистина, защото в един момент на околните им писва. В крайна сметка, всеки иска да живее спокойно и за да е така, понякога трябва да се замижи леко и да се игнорират проблемите. Но какво ще стане, ако всички са винаги доволни от всичко? Не може да се гледа позитивно на негативните неща, защото така те ще останат непоправени и светът няма да върви напред. Позитивните хора не носят прогрес. Те са вредни за света, защото тъпчат на едно място, убедени, че всичко наоколо е супер.

Супер, ама чушки. Ако всички мислеха като тези идиоти, днес още щяхме да живеем в пещери. Добре, че се е намерило първобитно мрънкало, на което да му е неудобна каменната възглавница; добре, че на някого не му е било достатъчно да познава само Стария континент; добре, че е имало хора, на които не им е харесало турското робство и добре, че след това са се намерили такива, които да не харесат комунизма. Заради тези хейтъри, които не са се замислили как си съсипват нервната, сърдечно-съдовата и всяка друга позната система (ключително ВАР системата, ако щете), днес ние живеем една идея по-добре от нашите предци (тук подходих с лек позитивизъм). И дано нашите наследници не се задоволят със скапания свят, който им оставяме. Дано го разрушат построят нов на негово място. Вероятно, също скапан. За да има какво да поправят техните деца.  

Диария

В тоалетната се вихри буря.
Трещят гърмежи и вали
кафяв дъждец със странен мирис
и чувам пукот на тръби.

И ако някой се зачуди -
не е настъпила авария.
Не се плаши от тоя тътен -
съседът хвана го диария.

И сякаш, че вълни се плискат -
каква е тая ужасия?
Не е ми било морска буря,
а в тоалетната чиния.

Червата са сирени морски
и чувам тънкия им писък,
когато вътре в тях бушува
поредния и мощен дрисък.

А после всичко попритихна.
Ветрец разнесе миризма,
а с тънкия си слух долавям
последна немощна пръдня.

Най-идиотските Фейсбук статуси - част VІІІ

Януари 2018

• Гала вечеря - ей, чудо голямо! Гала вечеря, Гала обядва и Гала закусва. Абе, Гала яде. Винаги тържествено.
• Ученик: това е човек, който за Нова година пожелава здраве, обаче в същото време се надява на грипна ваканция.
• Когато една врата се отваря, друга се затваря. Това се прави с цел предотвратяване на течение. 
• И да наречеш лайното "ако", миризмата му няма да стане по-приятна.
• Има два типа жени: едните гладят ризи, а другите мачкат чаршафи.
• ...и "Златният глобус" отива при... учителката по география.
• Не може да имаш и гадже, и характер едновременно.
• Като не можеш да направиш всички щастливи, направи всички нещастни.
• Свободата, Санчо, не е на върха на копието, а на дъното на чашата. Ако не я намериш и там, потърси в бутилката.
• Ако не ставаш за главен готвач, си оставаш гладен готвач.
• Когато ставате сутрин, оставете всички проблеми в леглото. Не се притеснявайте, няма да избягат - вечерта ще си ги намерите на същото място... освен ако не смените леглото.
• Ако бях супергероиня, щях да се казвам Жената луканка, защото мъжете много обичат да ме режат.
• Мили дами, сутрин винаги обличайте това, което искате да ви съблекат вечерта.

Февруари 2018

• Не е задължително да казваш всичко, което мислиш. Задължително е да мислиш всичко, което казваш.

Март 2018 

• Да влезеш в топ форма означава да заприличаш на топка.
• Светлото бъдеще принадлежи на хората с тъмно минало.
• Не всичко, което хваща окото, хваща сърцето.
• Комунистите не са с промити мозъци. Те са без мозъци.
• Там, където е текло, избива мухъл.

Април 2018 

• И все пак, изкуствената красота е за предпочитане пред естествената грозота.
• Любовта уж била в малките неща, пък никой не ще малки цици и малък хуй.
• Както в спалнята, така и в кухнята е фатално да не го извадиш навреме. И в двата случая се стига до брак.
• Който търси, наистина намира, само че все неща, които в момента не му трябват.
• Мъжете са виновни за всичко - от сутрешното гадене до сутрешното гладене.

Май 2018 

• Кашите се бъркат само в главата. В сърцето има винаги мед и масло.
• Грубо ли е, ако кажеш на Хименес, че е путьо?
• Най-бурните нощи са самотните.
• Надеждата може и да умира последна, но все пак умира. Лошото е, че любовта е безсмъртна.
• Човекът, с когото се утешаваш днес е същият, заради когото ще плачеш утре.
• Не съдете за храната по гадния външен вид. Понякога вкусът се оказва още по-гаден. Впрочем, така е и с хората.
• Съдбата обича смелите, затова им го начуква.
• Първо ти забива стрела в сърцето, а после - нож в гърба. Това е тя, любовта. 
• Хората се влюбват в нас не въпреки недостатъците ни, а заради тях. Затова нас, които нямаме недостатъци, никой не ни обича.
• Каква е разликата между селско стопанство и селски туризъм? Когато плащаш на работници да ти копаят нивите, е селско стопанство. Когато хората ти плащаш, за да ти копаят, е туризъм. 
• Колкото и хубаво да рисувате, слепият няма да се впечатли. Колкото и хубаво да пеете, глухият няма да се трогне. Колкото и да сте умни, глупакът няма да ви оцени. Колкото и да сте хубава, педерастът няма да се влюби. Затова внимавайте, да не разкриете таланта си пред некомпетентно жури.
• Хората (в рекламите) имат чувствителни зъби, чувствителен стомах, чувствителни стави, мускули, сухожилия, носове, гъзове и т.н. Само сърцата са безчувствени.
• Ако виждате кръв при миене на зъбите, мийте се със затворени очи.

Юни 2018 

• Щастието ни разрушават онези хора, които сме поставили в неговата основа.
• Обичате да спите до любимия човек, нали? Е, аз пък обичам да спя до обяд.
• Мили дами, всеизвестно е, че мъжете обичат сутрешния секс, но все пак, по-добре им правете мекици за закуска, отколкото свирки.
• Не знам как другите намират любов, а аз чорапите дори не мога да си намеря.
• Все тая дали си черна или бяла, когато си тъпа овца.
• Да миеш тоалетни не е по-срамно от това да ги цапаш.