За „Конникът без глава”, критикът без мозък и предговорите пародия

Има книги, чиито (български) предговори са по-интересни от сюжета. Такъв е странният случай с „Конникът без глава”. Преводачът на книгата, който е и автор на впечатляващия предговор, е успял да съчини по-голяма измишльотина от Майн Рид, чиято история за обезглавен конник, препускащ из прерията, звучи достоверно в сравнение с безумията, съдържащи се в критическия текст.

За тези, които са чели книгата, няма нужда от преразказ, така че пропускам тази част, още повече, че не искам да спойлвам на незапознатите със сюжета, и се насочвам директно към същността.

Социалистическият прочит на произведението поставя на заден план любовната история между авантюриста Морис Джерълд и богатата наследница Луиза Пойнтдекстър и се съсредоточава върху конфликта между обикновения човек от народа и буржоата империалист. Но аз няма да ви преразказвам и предговора (който желае, нека потърси изданието на „Народна младеж” от 1969 г.), нито пък ще пълня настоящият текст с излишни цитати. И без тях е ясно, че критиката винаги е търсила и ще търси под вола теле и ще открива в книгите това, което е удобно и което е актуално в даден времеви период, за да има основание да насърчи или спре издаването на една книга.

И ако за критиката от преди 1989 г. най-важна е била класовата борба, то днес правят впечатление други сериозни теми, засегнати в на пръв поглед доста повърхностната приключенска книга. Само че тези теми днес по никакъв начин не допринасят за доброто име на Майн Рид и не го правят световно значим писател, а напротив – той заслужава върху него и произведенията му да се излее справедливият гняв на поне няколко международни организации.

 „Конникът без глава”, както вече казах, е (уж) приключенска книга, отиваща на моменти към романтичния жанр. Но това е само привидно. Ако се чете, както трябва (между редовете), ясно се вижда, че тя не е нищо друго, освен расистка книга. Героите на Майн Рид живеят в расови и етнически обособени общности, в които всеки мрази различния. Най-силна е взаимната омраза между бели и индианци, но и съдбата на негрите не е никак приятна. Обръщението „ей, негър” (цитирам по памет) би трябвало да тревожи всяко уважаващо себе си издателство. Освен това, Майн Рид демонстрира най-нахално национализъм. Двамата най-положителни герои – Морис Джерълд и Зеб Стамп – са ирландци по произход, също като автора. СлучаЕнос? Не мислА.

Организацията на феминистките също трябва да се посъбуди малко и да нададе вой, защото „Конникът без глава”, освен расистка,  е и сексистка книга, затова е недопустимо вече повече от 200 години да се разпространява сред младите и да заклеймява жените като по-слаби и по-глупави от мъжете. За главната героиня Луиза Пойндекстър авторът пише: „…тя е все пак човек, при това жена”. Този сексистки цитат не е изолиран случай, но е най-безочливият от всички и ясно показва отношението на Майн Рид към жените – те са хора, ама не съвсем.

Още един проблем в „Конникът без глава” е насилието над животните, описано с одобрение в множество сцени. Един от любимите герои на Майн Рид в романа – ловецът на мустанги Зеб Стамп – забива ножове в гърба на коня си, за да го накара да тича бързо, убива ягуар, който е защитен вид, ако не греша и извършва какви ли не издевателства над беззащитни живи същества. И той не е единствен. Въпреки това, тези убийци са представени като герои. Питам ви аз, природозащитни и всякакви други „зелени” организации, тези ли трябва да бъдат модел за подражание на подрастващите? Дори и само заради последната глава, книгата трябва да бъде забранена, защото там се говори директно за унищожаване на природата: „По места, където по-рано растяха гъсти гори, се появиха плантации.” Човекът е враг на природата и американците пречат на целия свят още от преди появата на Доналд Тръмп и не знам защо „зелените” стоят безучастни. Или, щом се строят плантации, а не ски писти, може? И щом се убиват диви прерийни коне, а не странджански кози, проблем няма.

Ето ви три основателни причини, поради които издаването на „Конникът без глава” трябва д се преустанови незабавно. И ако написаното дотук не ви е възмутило достатъчно, то гаврата с трупове вече трябва да прелее чашата на общественото търпение. Подигравката с обезглавения мъртвец, качен на кон и обречен да язди до края на времето из прерията, е не само гнусна от морална гледна точка, но и чисто физиологично може да накара всеки нормален човек на повърне от отвращение. Децата не бива да четат такива неща, защото имат склонност да копират модели и утре, недай боже, на някое хлапе може да му хрумне да направи нещо подобно със свой съученик заради откраднато гадже.

Въпреки всички лоши идеи в „Конникът без глава”, едно нещо не може да се отрече на Майн Рид – толерантността му към ЛГБТ общността. Мустакатата индианка Изидора Коварубио де лос Ланос е описана като красавица, въпреки че по-скоро прилича на момче. Авторът пише за нея, че ако била без мустак, нямало да бъде чак толкова красива, с което със сигурност печели симпатиите на джендърите.

Както виждате, предговорът е много важен. Дали ще открие класова, дари расова борба, все едно – критикът без мозък определя съдбата на „Конникът без глава”. А целта на всички тези критически текстове е да удовлетворят множество интереси. За съжаление, този на читателите видимо не е сред тях.