Още една шумна нощ

Петък вечер е и на мен пак не ми се спи. Сигурно защото още е рано - няма дори полунощ. Навън досаден щурец свири фалшиво, а голяма муха сякаш му крещи и го заплашва да му строши инструмента в празната тиква. Два едри комара се карат шумно - не чувам всичко, което казват, но май мъжкият нещо се е издънил. Тяхна си работа, няма да подслушвам. По горещия ламаримен покрив се гонят стокилограмови котки, носещи чизми 46-и номер, ако се съди по скърцането. Луната спи бая шумно, паякът си изплете снопа лъчи и се гушна в осмокраката си жена. След малко каляските ще станат тикви, конете - мишки, а принцесите - обикновени мърли. Само аз ще остана да чакам онова гадно копеленце - Сънчо. Кой знае къде се е запил, нещастникът. Пак ще го чакам до сутринта, но какво да се прави - и без това нямам друга работа.