За смисъла на безсмислието (Философски трактат)

На Р.А. 

 

Признай си, че си си задавал въпроса за смисъла на живота. Нямаш отговор, нали? Не се притеснявай, никой няма… никой, освен мен, де, а това е така, защото само аз задавам въпроса по правилен начин. Именно в погрешното формулиране на въпроса се крие причината за вековното главоблъскане на празни тикви в непробиваема стена.

Моят отговор е категоричен, елементарен и верен: човешкият живот няма смисъл. И недей да ми правиш фасони и да изпадаш в истерии. Докато връзваш възела, който ще сложи края на безсмисления ти живот, прочети последната (или поредната) безсмислица (демект, този текст). Няма какво да загубиш повече, нали? Е, няма и да спечелиш много, вероятно, но все пак…

Та, стигнах дотам, че човешкият живот няма смисъл. Но в това няма нищо лошо, даже напротив. Защото липсата на свише заложен смисъл ти дава свобода да му придадеш свой собствен смисъл и да го изживееш така, както ти искаш, а не както някой (Бог, съдба… кон, както казваше принцът от „Рапунцел”), ти нарежда.

В началото казах, че е неправилно да питаш какъв е смисълът на човешкия живот. Правилно е да питаш какъв е смисълът на човека, а не на живота му. Човекът е смисъла, мама му дейба! Животът ти няма смисъл, смисъл имаш ти. И ако имаш мисия на земята, тя е да бъдеш смисъла за някой друг. Ако ти си моят смисъл, аз – неговият, той – нейният и т.н., се получава една непрекъсната верига от смисъл, който преминава от едно тяло в друго и от една душа в друга. И така човекът става смисъл като човек, а не като отделна личност. А животът е просто мерна единица за смисъл, т.е. за интервала от време, в който ти си бил смисъл за някого. А ако през това време не успееш да дадеш смисъл на друг, значи напразно си запълвал времето.

Схвана ли смисъла сега? Не? Оф, ама си ебаси тъпака, честно (без да се обиждаш)!