В сърцето мое ледена висулка
като кама до дъно се заби.
То не усети и най-малка болка -
на хиляди парчета се разби.
И после мраз започна да сковава,
парченцата от чувства заледи
и вече не сърце - кристална топка
от лед остана в моите гърди.
Накрая сняг посипа се над него
и всичко се загуби в белота -
изтри се всеки спомен за човечност,
последните следи на любовта.
И вече във сърцето ми е зима.
Сега дори човек да се реши
по чистия ми сняг да мине с стъпки,
не моят лед, а той ще се строши.
септември 2011 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.