„Хаджи Димитър” извън учебниците

Една от любимите теми на даскалите литератори е „Образът на Хаджи Димитър в поезията на Ботев”. Героичен, мъжествен, безсмъртен – децата редят клишета в тетрадките и пропускат истината, която може и да е неудобна, но е вярна - Хаджи Димитър е разхвърлян младеж, който не пази вещите си и това разбираме още от втория куплет, където самият Ботев е написал за него:

„На една страна захвърлил пушка,

на друга сабя на две строшена;

очи тъмнеят, глава се люшка,

уста проклинат цяла вселена.”

От този куплет става ясно и друго – Хаджи Димитър е страдал от ниско кръвно, което почти е написано в текста, наподобяващ епикриза, само че индиректно. Как иначе бихте обяснили причерняването пред очите и световъртежа? Макар че тук се намесват и други фактори. Най-напред, спомнете си самото начало на стихотворението, в което е посочено местоположението на героя – „там, на Балкана”. Както знаем, голямата надморска височина причинява т.нар. височинна болест, която се характеризира с дезориентация и загуба на съзнание. Освен това, той е изложен дълго време на пряка слънчева светлина, което пък може да е довело до слънчев удар. Затова е неправилно предположението, че припадъкът се дължи на кървящата рана. Да, героят наистина лежи „потънал в кърви”, но кръвоизливът е вследствие нараняване след припадъка или поради слънчево изгаряне.

За нещастие на Хаджи Димитър горските животни са първите, които му оказват първа долекарска помощ, но това само влошава здравословното му състояние. Вълкът започва да ближе раната с недезинфекциран и нестерилен език, което е абсолютно противопоказно. Още повече, всеизвестен е фактът, че вълците са преносители на бяс, който се предава чрез попадане на слюнка в отворена рана. Соколът не става ясно как точно се грижи за юнакът. Вероятно просто се суети като свекърва без дарове над припадналия и по-скоро пречи. Единствена орлицата донякъде прави нещо смислено, като се опитва да пази сянка на пострадалия. Но инфектираната рана и ниското съдържание на хемоглобин в кръвта си казват думата.

И ако дотук Хаджи Димитър все още има шансове да оцелее, с настъпването на нощта положението му все повече се влошава. След като е лежал изложен на пряка слънчева светлина цял ден, силно дехидратиран от кървенето и потта, която със сигурност е избила по дрехите му (следва със златни букви):

„Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, –

Балканът пее хайдушка песен!”

Усетихте ли вятъра, който шуми в листата? Уж само повява, но и най-лекият полъх е достатъчен, за да простуди нашия герой с отслабен имунитет.

И чак на другата сутрин пристига екип на „Бърза помощ”. Самодивите в бяла премяна всъщност са медицински сестри, което разбираме първо от облеклото им – неслучайно Ботев е наблегнал на бялата премяна, и от обръщението „сестро”, което Хаджи Димитър отправя към една от тях, и то два пъти. За съжаление, намесата на трите мед.-сестри е изключително неадекватна. Първата веднага започва да превързва раната с билки, без да си направи труда да прегледа пострадалия. Всеки изкараш шофьорски курс знае, че превръзка се прави с чиста марля, напоена в йод, а не с подръчни материали. Втората го пръска с вода – несериозно действие, с което се опитва да върне в съзнание припадналия Хаджи Димитър. Само третата прави някакъв адекватен опит да го реанимира – започва да му прави изкуствено дишане. Забележете как се е изразил Ботев: „третя го в уста целуне БЪРЖЕ”. За съжаление, учениците се хващат за целувката и започват разсъжденията си в романтична насока, без да обърнат внимание, че тя е реагирала бързо и е започнала навреме животоспасяващо дишане уста в уста, неправилно представено от автора като целувка. Адекватно, но закъсняло действие. Накрая „с песен хвръкват те в небесата”, т.е. тръгват да транспортират Хаджи Димитър с хеликоптер до най-близката болница, но е вече късно. Вероятно дори не достигат дотам, защото още в следващия куплет заварваме героя отново да лежи на поляната под силното слънце. Може би трите медицински сестри са се сетили да проверят и са установили, че лицето Хаджи Димитър не е здравноосигурено и са го върнали обратно, за да не умре в тяхната болница и за да няма разследване на случая.

Сетих се, че в момента има една много популярна в социалните мрежи провокация – „Вадят Ботев от учебниците по литература”. Всъщност, това не е чак толкова лошо. Защо децата трябва да учат творчеството на класиците, след като пак не разбират какво е искал да каже авторът? Стихотворенията се разнищват дума по дума, търсят се хиперболи, метафори, сравнения, алегории и не знам ти какви още дивотии, но не и смисъла. А литературата трябва да ни кара да мислим като детективи и да четем повече редовете, отколкото между тях, защото всичко, което трябва да знаем, е написано ясно в текста и за да го разберем, не са ни нужни учебници, а мисъл. Гениалността на Ботев се изразява в това, че е закодирал в баладата следите към едно престъпление, което остава неразкрито повече от 100 години. И все още чака да се роди гений, който да разчете правилно уликите и да покаже на света, че Хаджи Димитър е поредната жертва на лекарска небрежност.

Дамска превръзка

Настъпят ли "онези дни",
от теб започва кръв да пръска,
но място за тревога няма -
затуй е дамската превръзка.

Разперила крилца на ангел,
с кръвта ти силно напоена,
създадена е да поддържа
интимната ти хигиена.

И аромат на лавандула
във гащите ти се разпръсна
и вече няма грам остатък
от миризма на путка мръсна.

Но ако искаш да обуеш
модерни бели панталони,
превръзката хвърли във коша
и замени я със тампони.

Похабено

Аз съм размазан на тротоара дюнер,
изтърван след първата хапка,
преди да усетят наслада от свежите ми краставички.
Лежа, безславно потънал в кетчуп
и чеснов сос.

Аз съм горещо кафе върху нова бяла блуза,
разлято още преди първата горчива глътка,
похабило безвреме чистата дреха.
Само грозно кафяво леке ще остане след мен
от мен.

Аз съм кристална чаша,  строшена в мивката,
без никога никой да е налял в мен вино,
без да е докоснал с червилени устни стените ми
и без мустак да е погъделичкал ръба ми.
Парчета стъкло в сапунена пяна -
това е смъртта.

Живее ми се!

 Искам да живея! 
Заради любовта. Заради децата ми. Заради хората,  които ме обичат. Заради сбъднатите мечти.  Заради несбъднатите. 
Живее ми се заради всичко онова,  което имам. 
....
Това написа в предсмъртното си писмо самоубиецът. И дръпна спусъка.

Братя Грим без капка грим

Винаги ме е дразнело подценяването на приказките за лека нощ. Те не са измислени с цел да улеснят родителите в приспиването (със скука) на ревливите хлапета, а са по-скоро насочени към родителите, които все още не могат да се ориентират в днешния откачен свят на сложни обществени и междуличностни отношения. Някои от детските книжки дори могат да се възприемат и като наръчници за родители, съдържащи ценни съвети за отглеждане на деца, тъй като засягат всички теми, които вълнуват днешните бг мами.

Най-разискван в последно време е казусът с ваксините. Ваксъри скачат със спринцовки срещу анти-ваксъри, които от своя страна яростно бранят челядта си от кръвожадни медицински сестри и лекари, които искат да използват рожбите им за тайни лабораторни експерименти, в стил д-р Джекил. Няма да взема отношение по темата. Вместо това ще припомня българската народна приказка „Царският син и чумата”. За тези, които не я помнят или не са чели този детски хорър, накратко: след раждането на царската дъщеря хората в царството започват да измират. До този масов мор се стига, защото царското семейство се оказва анти-ваксъри, които неволно предизвикват чумна епидемия. Затова, преди да правите (или в случая – да не правите) нещо, четете.

Кърменето е другият важен въпрос, който вълнува гърдите на бременните и на младите майки. Ако се колебаете дали да пъхнете зърна в беззъбата устичка на бебето си, българската народна приказка за юнакът, що бозал двайсет и пет години е вашата приказка. Тя е не само насърчаваща кърменето (включително на обществени места), но и убедителна заради фактите, които съдържа. Юнакът става силен, защото е сукал мляко от майка си, а не от биберон със сухо мляко. Мисля, че няма нужда от повече коментари.

В наши дни все повече хора имат репродуктивни проблеми. Българската приказка „Неродена мома” е може би първата в световен мащаб, която предлага алтернативни начини за поява на живот, още преди науката да измисли инвитрото, сурогатното майчинство и дори осиновяването. Благодарение на златната ябълка в много семейства започва да се чува детски смях. Затова имайте едно наум, когато режете ябълки.

„Жива вода” на братя Грим е следващата поред важна приказка, особено за младите родители, които се чудят с каква вода да поят малките си зверчета. Дали ще се спрат на минерална, дали на чешмяна, дали на уранова – все ще е по-добре от тази в приказката, която е замърсена с микроорганизми (точно заради това е жива). Не вярвайте на измишльотините за чудодейна сила, която лекува болни и възкресява мъртви. Няма такива работи. Най-много да си докарате диария.

„Принцесата върху граховото зърно” е приказка със силно възпитателен характер и се препоръчва за по-големи деца и непокорни тийнейджъри. Андерсен, ненатрапчиво и благо, разкрива на подрастващите неприятните последици от храненето в леглото.

За тийнейджъри е предназначена и „Малката кибритопродавачка”. Тук става дума за престъпна експлоатация на детски труд от мързеливи и незагрижени родители. Неработеща майка, неизвестен баща - проблемите в семейството се отразяват върху детето, което в крайна сметка умира. Но смъртта на кибритопродавачката не трябва да се възприема просто като физическа смърт. Тя е метафора на преждевременната смърт на цяло едно поколение, изоставено на произвола. Затова, деца, когато следващия път ви накарат да изхвърлите боклука, надайте глас. Не оставяйте родителите да ви тъпчат! Не им позволявайте да ви отнемат живота!

Да оставим за момент децата на УНИЦЕФ, защото и други хора имат проблеми, които трябва да забележим, първо, и след това – да разрешим адекватно.

В днешния свят темата за дискриминацията на различните е широко застъпена. Само че съвременните защитници на човешките права не са първите. Седемте джуджета, Малкият Мук, Малечка-Палечка и Малечко-Палечко са представители на общността на малките хора. Изграждайки тези три положителни образа, Вилхелм Хауф, Ханс Кристиан Андерсен, Вилхелм Грим и Якоб Грим за първи път повдигат темата за проблемите на малките хора.

„Едноочка, Двуочка и Триочка” на Братя Грим пък е приказка за семейство, което отглежда деца с увреждания. Въпросът е кога ще можем да видим историята на трите момичета и по TLC. Би било интересно да чуем разказ на Двуочка за това какво е да си единствено нормално дете с две ненормални сестри. Тази приказка дава повод за друг тип размисли – как се чувстват децата без увреждания сред деца с увреждания? Дали в даден момент те не се превръщат в жертва на дискриминация? Очаквайте скоро в специална документална поредица.

По отношение на човешките права българското общество търпи заслужени критики на моменти. Но само на моменти. В старите приказки са разрешени браковете между митологични съществи и човек, като в „Змейова невеста”, затова не виждам причини хората да се бунтуват срещу гей браковете. Впрочем, приказка на същата тема е „Красавицата и звяра”, която обаче се появява доста след нашата „Змейова невеста”, а това показва, че по отношение на нетрадиционните бракове изпреварваме във времето западноевропейците. Затова е нужно да се върнем към корените и да преоткрием себе си; да си спомним, че някога сме били либерален и модерен народ, който, по неясни причини, един ден е тръгнал назад в развитието си.

Освен натоварените с обществени послания приказки, има и чисто политически такива, като „Жаба царкиня” и „Халифът щъркел”. Хората по целия свят (и българинът особено) много обичат да осмиват политическите лидери. Меркел, Макрон, Доналд Тръмп, Бойко Борисов – светът е пропищял от политици. Е, аз пък имам неприятни новини за вас – всеки може да управлява. Щом жабата може да бъде царица, значи и Меркел може да бъде канцлер. Щом щъркел може да управлява, при това консервативна арабска страна, значи и Тръмп може да бъде президент на демократична Америка.

Поне на теория би трябвало да може.  Само че реалният живот не е приказка.

Най-идиотските Фейсбук статуси - част Х

Октомври 2018

• От корав хляб и мек хуй полза няма.
• Като няма хляб, яжте пасти, а ако няма и пасти - яжте хуй!
• Единствения жест, който мога да направя на някои хора, е да им покажа среден пръст.
• Приятели за маса много, но като се стигне до леглото, всички се скатават.
• Знаете ли какво правят хората, които не могат да спят нощем? Стоят будни.
• За секс в кухнята никой не прави проблем, обаче за ядене в леглото избухва война. Ми не е честно, пък!
• Когато животът ти се превърне в каша, хапни си я.
• Времето е пари, но парите не са време.
• Нуждаем се да обичаме, повече отколкото се нуждаем да бъдем обичани.
• Лицемерно е да те е срам от устата ти да излезе онази дума, която не те е срам да влезе в нея.
• Не заспивай, когато умират звезди, а още по-малко - когато си сложил кекса във фурната.
• По-добре на хората в устата, а най-добре - между краката.
• Поемайте течности и не пускайте газове!
• Мили дами, каквито и неща да пише из диетичните наръчници, истината е, че само от яденето на хуй не се дебелее.
• Голяма част от топлината идва не от одеялото, а от ръката, която те завива с него.
• За какво ли си мисли Барби, когато гледа реклама за "кренвирша на Кен"?
• Мили момичета, престанете да си играете със сърцата на мъжете и си поиграйте с пишките им.
• Капят есенни листа - дърветата оплешивяват.
• "Ставам до тоалетната" и "ходя до тоалетната" са две различни действия, които се извършват последоватлно... но понякога първото се прескача.
• Всичко тече... освен твърдите вещества и газовете.
• Топлината вкъщи идва от любящия мъж... стига да се сети да запали печката, идиота му с идиот!
• Колкото повече го ядеш, толкова по-голям става. Що е то?

Ноември 2018 

• Путките се делят на три вида: космати, бръснати и мъжки.
• Много от тройките са се случили поради липса на четвърти за белот.
• Самообладание означава да се обладаеш сам.
• В любовта трябва да търсиш не човек, който те допълва, а такъв, който те изпразва.
• Човек може да има повече от една истинска любов, защото истинската любов не е задължително вечна. А когато открие вечната любов, не е задължително тя да бъде истинска.

Декември 2018 

• Непукизмът запазва човека, но погубва човечеството.
• Дори да не си щастлив, бъди щастие.
• Да направиш подарък е егоистичен жест. Ние не просто подаряваме вещ, а се вмъкваме неканени чрез нея в живота на получателя, оставяйки не винаги желан и приятен спомен за себе си.
• За да свали една жена, на мъжа му е необходима преди всичко сила. Особено ако жената тежи над 100 кг.
• Да не бягаш от неприятностите показва смелост, да ги търсиш сам - заядливост, а да ги създаваш сам - това вече е чиста глупост.
• Понякога нямаш избор дали да паднеш или не. Можеш само да избереш какво да си счупиш при падането.
• От приятен до приятел разликата е повече от една буква.
• Да свършиш първи не винаги е за хвалба.
• Винаги вади навреме кура...бийките!
• Най-трудно спазваме обещанията, които даваме на самите себе си.
• Добрите момичета получават подарък от Дядо Коледа, а лошите получават Дядо Коледа.
• Истината е във виното, но понякога не е цялата. Тогава се налага да потърсим и в ракията за другата част.
• Гатанка: Какво расте в устата? Зъбите бе, простаци такива!
• На дърво чукат онези, които нямат къде другаде.
• Най-дълбоките рани се нанасят с целувка.