Ураааа за българския учител!

Шапки долу пред българския учител! Нааа колеееене!...

Извинете, покрай всички тези телевизионни генерали, и мен ме стегна шапката. Но не знам как иначе да отдам почит към всички онези, които с трепет в сърцето наричам „колеги“, макар че те стоят високо над моята дребна незначимост във великата илюзия – Образование.

Вероятно, за повечето от вас асоциацията с „велика илюзия“ е кино, но в случая е все едно, тъй като родният учител, под вещата режисура на министъра на образованието, е влязъл в епичен филм, естествено, в ролята на супер герой. Филм, чийто жанр е много трудно да се определи.

Без съмнение, научната фантастика преобладава в днешната училищна (виртуална) реалност. В сравнение с родния учител, джедай-мастърите, начело с учителя Йода, са селски даскали – полувишисти по физкултура. Моите колеги боравят с размах със сложните образователни платформи, сякаш са някакви си бластерчета на щурмоваци от Първия ред. А това наистина е подвиг, тъй като платформите са непрекъснато в състояние на ъпдейт – тъкмо учителите им хванат цаката, и от МОН ги надцакат с някое „подобрение“. Но това само добавя приключенски елемент към филма – учителят „подкарва“ компютъра, така както в американските екшъни дори децата „карат“ самолети. И всичко тръгва с бясна скорост – по-бързо от самия „Хилядолетен сокол“ хвърчат пидиефи, джипеци, Пауърпойнт презентации… Защото никой не може да спре учител, решил да работи (дори собствената му некомпетентност). Да буди (с приспивен тон)! Да препуска като рицар, яхнал краставо магаре и размахващ светлинен меч с изхабени батерии.

И всичко това учителят върши, само за да получи аплодисментите на министър-режисьора (макар тайничко да не надява на „Оскар“ за главна роля… горкият статист). Едно потупване по магарешкия гръб, едно галене по агнешката главичка са му достатъчни, за да претърпи педагогът най-голямата метаморфоза в живота си – от ДПЖ (дори не е ЕПЖ) да се превърне в красив паун. Отзад шарен и наперен, но в главата – кокошка. Защото само учителската глава не приема, че не участва в „Междузвездни войни“ или героичен епос на Ридли Скот, не участва дори в нискобюджетен екшън с лоши ефекти, нито в кретенска американска комедия за колежани. Учителят е на борда на „Титаник“ в ролята на оркестъра – забавлява хората (децата, ако смятате че двете думи са синоними), за да отвлече вниманието им от действителността. Учителят (не само по музика) свири, докато корабът потъва. Свири последна цигулка.