неделя, 5 април 2020 г.

Книгите - “за” и “против”


     
     За съжаление книгите присъстват все по-малко в живота на съвременното младо поколение. За разлика от миналото, когато грамотните хора са били на почит  (а те не са били много) и книгата е била скъпо удоволствие, което не всеки е можел да си позволи, днес четенето отстъпва на модерните технологии. Когато ти се прииска да научиш нещо, можеш просто да включиш компютъра и желаната информация се появява пред теб. Красиви снимки показват нагледно това, което те интересува.
     Не мога да отрека, че в ХХІ век,  векът на технологиите, с щракването на копчето на мишката за секунди откриваш това, което търсиш и си спестяваш дългото ровене из дебелите книги.
    Но не е ли по-приятно, вместо да седиш на неудобния стол пред компютъра, да се изтегнеш спокойно на дивана и да си четеш книжката? И ето, че пред теб се разкрива един нов свят, който те омайва и те кара да вървиш все повече и повече по път, изграден не от асфалт, а от прости думички с вълшебно звучене. Запознаваш се с героите на пленителната история. Те неусетно те отвличат и те карат да ги следваш навсякъде. И ти неволно започваш да чувстваш тези обаятелни личности като свои приятели, сякаш ги познаваш. Стават близки до сърцето ти и изграждат представите ти за хората. Лошите презираш, добрите може би са собствения ти идеал за човек, на които тайничко се стремиш да подражаваш.
       И когато обърнеш и последната страница на книгата, се изпълваш с огромно удовлетворение от това, че си бил в една нова страна, в едно друго време.
     Дори авторът, който може би отдавна не е между нас, сякаш е твой добър познат. Книгата, която той е написал, а ти си прочел, ви свързва завинаги.
      И когато трябва да отговоря на въпроса за книгите- “за” или “против” , заявявам твърдо “За” . Ние не можем да нахраним гладните си душици с виртуални книги, а с тези, написани върху хартия и подвързани с твърди корици. Тези книги, чиято миризма и съществуване можем да усетим със сетивата си.
      Накрая искам да призова хората с думите на един скромен поет за книгата:
“Моля ви, не я захвърляйте на шкафа!
Сложете я на масата! До хляба! “

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.