За съжаление
книгите присъстват все по-малко в живота на съвременното младо поколение. За
разлика от миналото, когато грамотните хора са били на почит (а те не са били много) и книгата е била
скъпо удоволствие, което не всеки е можел да си позволи, днес четенето отстъпва
на модерните технологии. Когато ти се прииска да научиш нещо, можеш просто да
включиш компютъра и желаната информация се появява пред теб. Красиви снимки показват нагледно това, което те
интересува.
Не мога да
отрека, че в ХХІ век, векът на
технологиите, с щракването на копчето на мишката за секунди откриваш това,
което търсиш и си спестяваш дългото ровене из дебелите книги.
Но не е
ли по-приятно, вместо да седиш на неудобния стол пред компютъра, да се изтегнеш
спокойно на дивана и да си четеш книжката? И ето, че пред теб се разкрива един
нов свят, който те омайва и те кара да вървиш все повече и повече по път,
изграден не от асфалт, а от прости думички с вълшебно звучене. Запознаваш се с
героите на пленителната история. Те неусетно те отвличат и те карат да ги
следваш навсякъде. И ти неволно започваш да чувстваш тези обаятелни личности
като свои приятели, сякаш ги познаваш. Стават близки до сърцето ти и изграждат
представите ти за хората. Лошите презираш, добрите може би са собствения ти
идеал за човек, на които тайничко се стремиш да подражаваш.
И когато обърнеш и последната страница на
книгата, се изпълваш с огромно удовлетворение от това, че си бил в една нова
страна, в едно друго време.
Дори
авторът, който може би отдавна не е между нас, сякаш е твой добър познат.
Книгата, която той е написал, а ти си прочел, ви свързва завинаги.
И когато
трябва да отговоря на въпроса за книгите- “за” или “против” , заявявам твърдо
“За” . Ние не можем да нахраним гладните си душици с виртуални книги, а с тези,
написани върху хартия и подвързани с твърди корици. Тези книги, чиято миризма и
съществуване можем да усетим със сетивата си.
Накрая искам да призова хората с думите на
един скромен поет за книгата:
“Моля ви, не я захвърляйте на шкафа!
Сложете я на масата! До хляба! “
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.