Науката: от кухненската към тоалетната чиния

 

Всички, които ме познават, знаят колко претенциозна съм по отношение на храната. Но не само към тази, която слагам в устата си. Може би съм  дори още по-взискателна към храната, която давам на душата и ума си.

Денчо Михов, по образование инж. химик, вероятно без да си поставя за цел и да подозира, е успял да проникне надълбоко не само в стомашно-чревния тракт на читателя, но и в душата му, да го пречисти духовно (и физически) със своя велик трактат „Въведение в маркучологията“, който всеки трябва да притежава в своята тоалетна, наред до хартията и четката.  

„Въведение в маркучологията“ е истински учебник по хумор, а авторът – гений върху тоалетна чиния, с огромен обем научни познания в главата си (и напрежение в червата си) и фин като детско ако литературен вкус. Върху наглед глуповата, за някои вероятно срамна и просташка тема за преминаването на храната от чинията на масата към тоалетната чиния, инж. Михов (в сътрудничество с чуждестранния проф. Клиинботъм) успява да разсъждава в над 150 страници, привеждайки научно неоспорими факти. Мисълта е ясна, подредена и звънлива като газове, изстрелвани от бобени зърна през анално отверстие.

За съжаление, познанията ми в голяма част от научните сфери, като физика, математика, история, са недостатъчни, за да вникна още по-дълбоко в хумора на учения, така както той прониква надълбоко в ануса на читателя. Леко и меко, като в реклама на разхлабителни, той успява да вкара в тоалетната политика, религия и наука. Защото, каквото и да си говорим, по своята същност всичко на този свят е лайно, отличаващо се от другите лайна единствено по вискозитет, рН, цвят, мирис, форма и степен на хомогенност. 

Свръхдоза любов

Не мога да дозирам любовта,

която във сърцето ми напира,

и със спринцовка да я впръскам във света.

Тя, вулканна лава, мощна е, извира.

Не мога само грам да инжектирам

във вените ти, а на друг - огромна доза.

Не я разделям! Всичката я вливам

и вкарвам те под влюбена наркоза.

Детски песнички с недетски текстове

Децата ви са пълни простаци още от детската градина и вие вините за това чалгата и телевизията? Мислите си, че малките се превръщат в идиотчета под влиянието на Сузанита, Криско  и всички онези чучела, които се чекнат по телевизията полуголи, пеят мръсотии и се наливат с алкохол? Я си помислете пак.

В репертоара на детските градини се съдържат песни, от които би се засрамил дори Митьо Пайнера и които не би изпяла дори най-простата чалгарка. Защото, колкото и невинни наглед да са текстовете, всъщност в тях се крие много по-дълбок смисъл, закодиран с цел развращаване на малките още от забавачката. Ще приведа само два примера, от които косите ви ще настръхнат и ще предпочетете всяка вечер да водите малките чудовища в чалготеките, където да разхвърлят салфетки пред това да ги поверявате на покварените детски учителки, които им пеят сексистки и перверзни песнички.

Чували сте, предполагам, още когато самите вие сте били деца, шлагера „От днес имам вече нови панталонки…“. И, предполагам, не намирате нищо нередно в текста. Но и съм почти убедена, че не одобрявате ЛГБТ общността и гледате с изцъклени очи, когато видите травестит. Истината е, че тази неприязън произтича именно от тази песен, с която са тровили мозъчетата ви още от крехка възраст. Спомняте ли си следния куплет:

 

Ще запратя всички рокли на тавана

да не би да хрумне някога на мама

пак да ме направи галено момиче,

че де ще се дена, кат ме види чичо.

 

В този откъс се разкрива трагедията на една разкрепостена майка, която дава избор на своя син да бъде такъв, какъвто тя е искала. Нима една майка няма право да избере дали да отгледа син или дъщеря? Но под обществения натиск, най-вече семейния, в лицето на закостенелия чичо – представител на стария патриархален свят, момченцето се превръща в сексист, в подтисник на жените, който пръска тестостерон наоколо и показва на света, че носи панталони и че е мъж, с когото всички трябва да се съобразяват. И то само защото е отхвърлил Истанбулската конвенция и се е противопоставил на джендър идеологията, заложена в нея.

И ако сексизмът и хомофобията в детските песнички не са достатъчни, за да ви отвратят, имам един много силен коз (по-точно кос), с който тотално ще ви изцакам. Става дума за популярния хит от детските градини „Тръгнал кос“. Отговорете ми честно, не ви ли притеснява детето ви да припява:

 

Тръгнал кос

с дълъг нос

през гората гол и бос…?

 

Гол и бос през гората! Та това си е чист ексхибиционизъм! А дългият нос всъщност не е нос, а нещо друго, което едва ли искате детето ви да види в парка, докато си играе сред дърветата. Това е песничка, в която се използва алегория и косът всъщност не е истински кос, а възрастен чичко, който не се притеснява да показва дългия си… нос пред малки момиченца и момченца.

Мисля да спра с примерите, защото будната ми съвест не може да понесе повече да мисли за това как съсипват умишлено държавата чрез образованието и културата. Виждам постоянно крахът на една нация, който започва още с раждането на всеки български гражданин, но вие, родители, сте слепи и глухи за простотията в детските градини. Доверчиво поверявате рожбите си на перверзни учителки и лелички, които искат единствено да посеят семето на разврата и омразата към различните в чистите душички.

Крадци на топлина

Щъркелите изгълтаха слънцето,

изкълваха го с острите клюнове,

скриха го в дългите шии

и го отнесоха на юг

на крилете си,

за да го засадят

в нови небеса.

Крадци на топлина, 

на светлина,

на живот.

Временност

Създадох те от звезден прах,
добавих ти и слънчев блясък,
а ти, затворен във часовник
изтичаш като ситен пясък.

И звук от счупено стъкло
те връща пак към свободата,
но ти си само пръст и кал
и се омесваш със земята.