Голата истина е гола вода

Отдавна съм се отказала от съвременното българско кино, но след бурната реклама на „великия шедьовър“ на „големия“ Виктор Божинов и след двегодишна съпротива, най-после и аз поддадох и изгледах „Голата истина за група „Жигули“. 🚗

Още през 2021 г., когато родните киномани и критиката ми проглушиха ушите с този нов български филм, имах предчувствието, че той всъщност не е нов, а е префасонирана версия на класиката „Оркестър без име“. Както винаги, оказах се права и въпреки че все още ми се повдига от снощи, като след возене в „Жигули“ по троянските завои, не мога да се сдържа да не избълвам цялото насъбрало се отвращение към този отвратителен филм. 🚗

Голата истина е, че „Жигулито“ е гола вода, която преповтаря почти до най-дребния детайл, с леки козметични промени, „Оркестъра“. И за да не бъда голословна, преминавам към примерите. 🚗

Започвам с героите. Там двата филма най-много се припокриват. Като начало, ръководителите, които се нагърбват с цялата организация, обират позитивите и в още по-голяма степен негативите – Велко в „Оркестъра“ и Фори в „Жигулито“ (в ролята Михаил Билалов – единственото нещо, което не ме дразнеше в съвременната версия). Следва мъжкарят, който не цепи басма никому и се замесва в не един скандал – Павката и, съответно, Васо (противният ми Филип Аврамов). Ролята на добродушния и леко наивен мечтател Жоро в „Голата вод… истина“ е поверена на Димитър Рачков (Киша). Донякъде съм приятно изненадана от актьора, че не се лигави, като в „Капките“, но като цяло – едно към едно с Мамалев. Разликата между Жоро и Киша е само в музикалния инструмент. Остана мълчаливецът, който пострада при концерт, подобно на Филип – Пухи (в ролята Герасим Георгиев - Геро). И съвсем накрая, двете певици конкурентки – една бездарна (Рени Ковачева в „Оркестъра“ – Дарина в „Жигулито“) и една талантлива (Ваня – Соня). По отношение на дамите все пак има малка разлика – в „Оркестър без име“ Миташки, на чийто купон трябваше да свири бандата, държеше на некадърната хубавица Рени, докато героят на Август Попов предпочете оригиналния състав с по-добрия глас Соня (Ирини Жамбонас) да пее на рождения му ден на морето. Има и още една съществена разлика – Рени се омъжи за италианец, а героинята на Лилия Маравиля – за французин. Е, все жабар, ще каже заядливият (като мен) зрител. 😊

В сюжета приликите също са многобройни, а там, където има различия, „Жигулито“ сякаш прави опит да продължи историята на „Оркестър без име“. В началото и на двата филма виждаме всеки герой в ежедневните му занимания – кой поправя коли, кой човешки лица… Приликите с познати събития са случайни. 😉 Появява се и онази влиятелна фигура, която може да изкара от всяка свирка певица, стига да е доволен (от свиренето, не от пеенето 😉), и притиснатият до стената композитор, който трябва да направи компромис със съвестта си в името на успеха. Е, има и разлики – в „Оркестър без име“ бездарната държанка беше само една Рени, докато в „Голата истина…“ се появиха две и се заговори за още една, но това са само цифри. Важното е, че нещата не са се променили от соца насам. След кратки перипетии, колебания и сръдни и двете групи в крайна сметка потеглят към морето с автомобил, шофиран от нервака на бандата. Чиста случайност, какво да се прави. Но пък събитията, на които свирят, са съвсем различни – какво общо намирате между соц-сватба и мутренски рожден ден? 😉 А и подаръците, които раздадоха Миташки и Боби Чаев, са къде-къде различни: какво е общото между „Москвич“ и „Жигули“, а? Освен това, едната кола отиде за младоженците, а другата – за музикантите. Разбира се, след издънката по време на купона и нещата вече съвсем не си приличат – Велко трябваше да плати счупената техника, докато Фори – да я продаде, за да върне капарото, което изхарчи неблагоразумно. 😉 Но и двата филма не се разминаха с пострадали музиканти на сцената – на Филип му счупиха ръката в пиянското сбиване, а Пухи просто си припадна зад барабаните. В крайна сметка, и двамата попаднаха в утешаващите ръце на любимите жени, които нямаше как да се сърдят повече на ранените герои. И накрая, и „Оркестъра“, и „Жигулито“ остават, за още едно участие, за още емоции, и като цяло, има хепиенд. Единствено музиката е наистина много различна (и в това отношение предпочитанията ми са към тази от „Оркестър без име“). 🚗

Разбира се, наясно съм, че абсолютно никой не споделя това мнение, но нали знаете как е при гадене? Трябва да изхвърлиш лошото навън, за да ти олекне и да забравиш. 😉

Снимка: 
https://www.dreamstime.com/editorial-stock-image-vaz-moscow-russia-august-soviet-compact-sedan-car-exhibited-retro-motor-show-vdnkh-image49470944#_